Приложение A. Предложения за изменения и допълнения на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и на специални закони
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.
Обн., ДВ, бр. 92 от 28 ноември 1969 г., изм. ДВ, бр. 54 от 11 юли 1978 г., изм. ДВ, бр. 28 от 9 април 1982 г., изм. ДВ, бр. 28 от 8 април 1983 г., изм. ДВ, бр. 101 от 27 декември 1983 г., изм. ДВ, бр. 89 от 18 ноември 1986 г., изм. ДВ, бр. 24 от 27 март 1987 г., изм. ДВ, бр. 94 от 23 ноември 1990 г., изм. ДВ, бр. 105 от 19 декември 1991 г., изм. ДВ, бр. 59 от 21 юли 1992 г., изм. ДВ, бр. 102 от 21 ноември 1995 г., изм. ДВ, бр. 12 от 9 февруари 1996 г., изм. ДВ, бр. 110 от 30 декември 1996 г., изм. ДВ, бр. 11 от 29 януари 1998 г., доп. ДВ, бр. 15 от 6 февруари 1998 г., изм. ДВ, бр. 59 от 26 май 1998 г., доп. ДВ, бр. 85 от 24 юли 1998 г., изм. ДВ, бр. 89 от 3 август 1998 г., доп. ДВ, бр. 51 от 4 юни 1999 г., изм. ДВ, бр. 67 от 27 юли 1999 г., доп. ДВ, бр. 114 от 30 декември 1999 г., изм. ДВ, бр. 92 от 10 ноември 2000 г., изм. ДВ, бр. 25 от 8 март 2002 г., изм. ДВ, бр. 61 от 21 юни 2002 г., изм. ДВ, бр. 101 от 29 октомври 2002 г., доп. ДВ, бр. 96 от 29 октомври 2004 г., изм. ДВ, бр. 39 от 10 май 2005 г., изм. ДВ, бр. 79 от 4 октомври 2005 г., изм. ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г., изм. ДВ, бр. 33 от 21 април 2006 г., изм. ДВ, бр. 69 от 25 август 2006 г., изм. ДВ, бр. 108 от 29 декември 2006 г., изм. ДВ, бр. 51 от 26 юни 2007 г., изм. ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г., изм. ДВ, бр. 97 от 23 ноември 2007 г., изм. ДВ, бр. 12 от 13 февруари 2009 г., изм. ДВ, бр. 27 от 10 април 2009 г., изм. ДВ, бр. 32 от 28 април 2009 г., изм. ДВ, бр. 10 от 1 февруари 2011 г., изм. ДВ, бр. 33 от 26 април 2011 г., изм. ДВ, бр. 39 от 20 Май 2011 г., изм. ДВ, бр. 60 от 5 август 2011 г., изм. ДВ, бр. 77 от 4 октомври 2011 г., изм. ДВ, бр. 19 от 6 март 2012 г., доп. ДВ, бр. 54 от 17 юли 2012 г., изм. ДВ, бр. 77 от 9 октомври 2012 г., доп. ДВ, бр. 17 от 21 февруари 2013 г., доп. ДВ, бр. 98 от 28 ноември 2014 г., доп. ДВ, бр. 107 от 24 декември 2014 г., изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 20 октомври 2015 г., изм. ДВ, бр. 76 от 30 септември 2016 г., доп. ДВ, бр. 101 от 20 декември 2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 63 от 4 август 2017 г., доп. ДВ, бр. 101 от 19 декември 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 20 от 6 март 2018 г., доп. ДВ, бр. 38 от 8 май 2018 г., доп. ДВ, бр. 83 от 22 октомври 2019 г., доп. ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г., изм. и доп. ДВ, бр. 13 от 14 февруари 2020 г., изм. и доп. ДВ, бр. 109 от 22 декември 2020 г., изм. ДВ, бр. 21 от 12 март 2021 г., изм. ДВ. бр. 25 от 29 Март 2022 г.
„Чл. 5а. (1) Производството по този закон се провежда на български език.
(2) Лицата, които не говорят български език, могат да използват родния си език или друг посочен от тях език. В тези случаи на лицето се назначава преводач.
(3) Наказващият орган или съдът назначава преводач и в случаите, когато самият той не може да провери верността на превода на документите, представени на чужд език.
(4) Когато участник в производството е глухоням, глух или ням, се назначава преводач на български жестов език.
(5) Когато не е възможно да се осигури преводач, със съгласието на лицето превод може да се извърши от друго лице, което владее съответния език или български жестов език. В този случай в акта за установяване на административно нарушение или в акта на наказващия орган се отбелязват трите имена, точния адрес и датата на раждане на лицето, извършило превода.
(6) Преводач не се назначава, когато:
1. актът за установяване на административно нарушение е за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт;
2. нарушителят се санкционира по реда на чл. 39;
3. нарушителят откаже да получи превод и се представлява от адвокат или юрисконсулт или други лице с юридическо образование;
(7) Алинеи 2 – 5 не се прилагат, когато в специален закон е предвидено друго.“
§ 2. В чл. 10 думите „както и допустителите“ се заличават.
„Чл. 21а. Освен в случаите, предвидени чл. 20 и 21, предметите, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато:
1. не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от приключването на административнонаказателното производство не са били потърсени, а когато като веществени доказателства са иззети моторни превозни средства, те се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в петгодишен срок от изземването им не са били потърсени;
2. е установено на кого принадлежат, правоимащият е бил надлежно уведомен да се яви, за да му бъдат върнати и в шестмесечен срок от уведомлението не са били потърсени.“
§ 4. В Глава втора след чл. 23 се създава раздел ІІІа с чл. 23а:
Санкции за неизпълнение на задължение към държавата или общините, налагани на юридически лица, еднолични търговци и граждански дружества, както и техни клонове.
Чл. 23а. (1) Санкциите, които могат да се налагат на юридически лица, еднолични търговци и граждански дружества за неизпълнение на задължения към държавата или община при осъществяване на тяхната дейност, са:
2. временно ограничаване на права;
3. изключване от данъчни облекчения, субсидии и получаване на безвъзмездни средства от държавния или общинския бюджет;
4. отнемане на разрешение или лицензия;
5. временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки.
(2) Когато е предвидено в специален закон, санкциите по т. 2 – 5 могат да се налагат самостоятелно или едновременно с имуществената санкция.
(3) Имуществената санкция се изразява в заплащане на определена парична сума.
(4) Временното ограничаване на права се изразява в забрана за юридическото лице, едноличният търговец или гражданското дружество да упражнява свои права, когато неизпълнението на задължението към държавата или община при осъществяване на тяхната дейност е несъвместимо с упражняването на тези права. Продължителността на ограничаването на правата на юридическото лице, едноличният търговец или гражданското дружество не може да бъде по-малко от една година и повече от три години.
(5) Изключването от данъчни облекчения, субсидии и получаване на безвъзмездни средства се изразява в забраната юридическото лице, едноличният търговец и гражданското дружество да получи данъчни облекчения, субсидии и безвъзмездни средства от държавния или общинския бюджет. Продължителността на изключването от данъчни облекчения, субсидии и безвъзмезни средства не може да бъде по-малко от една година и повече от три години
(6) Отнемане на разрешение или лицензия се налага, когато неизпълнението на задължението към държавата или община от юридическото лице, едноличния търговец или гражданското дружество е осъществяване във връзка с дейността, за която е издадено разрешението или лицензията. Санкцията се налага за срока на действие на разрешението или лицензията, а когато те са безсрочни – за срок от една до три години.
(7) Временната забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки се налага за срок от една до три години.“
§ 5. В чл. 24 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Ръководителите, които са наредили или допуснали извършването на нарушението, се наказват с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като се вземат предвид обстоятелствата по чл. 27, ал. 2.
(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага, когато в специален закон е предвидено друго.“
§ 6. Създават се чл. 27а и 27б:
„Чл. 27а. (1) Когато нарушението е извършено повторно, пределите на предвиденото наказание глоба се удвояват.
(2) Наказващият орган определя санкцията в пределите, посочени в ал. 1.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за по отношение на пределите на имуществената санкция при повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община.
(4) Алинеи 1 – 3 не се прилагат, когато в специален закон е предвидено друго.
Чл. 27б. (1) За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган налага наказание в размер на 50 на сто от минимума или от точно определения размер, предвиден за извършеното нарушение, а когато в закона не е предвиден минимум, наказващият орган определя размера на наказанието в размер не повече от 50 на сто от половината от максимума.
(2) Когато за извършеното нарушение, наред с глобата, се предвижда и друг вид административно наказание, наказващият орган може да не наложи другото по вид наказание.
(3) В случаите по ал. 2, когато нарушението е извършено от непълнолетно лице, наказващият орган заменя предвиденото наказание глоба по реда на чл. 15 и не налага другото по вид наказание
(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно и за маловажен случай на неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община.
(5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат, когато в закон е предвидено друго.“
§ 7. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
„Чл. 28. За явно маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо явно маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.
2. В ал. 2, т. 5 след думите „които сочат, че е“ се добавя „явно“;
3. В ал. 5 думите „маловажен случай“ се заменят с „явно маловажен случай“;
4. В ал. 6 думите „маловажен случай“ се заменят с „явно маловажен случай“.
§ 8. В чл. 29а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
„(2) Времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, се приспада при изпълнение на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, наложено за друго административно нарушение на същия нормативен акт, когато:
1. административнонаказателното производство за нарушението, за което лицето е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, е приключило с предупреждение или резолюция;
2. времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност надвишава по продължителност наложеното наказание временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и след приспадането по ал. 1 е налице остатък за приспадане.“
§ 9. В чл. 31 думите „от 2 до 50 лева“ се заменят с „от 50 до 200 лева.“
§ 10. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „ако деянието не съставлява престъпление“ се добавя „или друго административно нарушение“;
2. В ал. 2 след думите „ако деянието не съставлява престъпление“ се добавя „или друго административно нарушение“;
3. В ал. 3 цифрата „40“ се заменя със „100“.
„Чл. 34. (1) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на:
1. шест месеца от откриване на нарушителя – за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (ОВ, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит, Закона за платежните услуги и платежните системи;
2. четири месеца от откриване на нарушителя – за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ;
3. три месеца от откриване на нарушителя – в останалите случаи.
(2) Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление, нарушителят не е предупреден по реда на чл. 28 или не е сключено споразумение за приключване на производството в шестмесечен срок от:
1. съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
2. получаване на материалите от съда или прокурора – когато производството е образувано по реда на чл. 36, ал. 2.
(3) Срокът по ал. 3 не тече докато производството е спряно.
(4) Разпоредбите по чл. 1 – 4 не се прилагат, когато в закон е предвидено друго.“
„Чл. 34а. (1) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, и когато:
б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;
в) е изтекла предвидената в закона давност.
(2) Административнонаказателната отговорност се погасява по давност, ако не е наложено административно наказание, нарушителят не е предупреден по реда на чл. 28 и не е сключено споразумение за приключване на производството с влязъл в сила акт до изтичане на:
1. три години от извършване на нарушението – за нарушения по чл. 34, ал. 1, т. 1, както и за нарушения, за които се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото;
2. две години от извършване на нарушението – за нарушения по чл. 34, ал. 1, т. 2;
3. една година от извършване на нарушението – в останалите случаи.
(3) Давността за преследване започва от довършването на нарушението, при опит – от деня, когато е извършено последното действие, а за нарушенията, които траят непрекъснато – от прекратяването им.
1. започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. След разрешаване на въпроса с влязъл в сила съдебен акт, давността продължава да тече.
2. наказващият орган е прекратил административнонаказателното производство и е изпратил материалите на прокурора по реда на чл. 33, ал. 2. В случай, че прокурорът откаже да образува досъдебно производство въз основа на материалите по преписката или прекрати образуваното досъдебно производство, давността продължава да тече от датата на сезиране на наказващия орган от прокурора.
(5) Давността се прекъсва при:
1. съставяне на акт за установяване на административно нарушение;
2. предявяване и връчване на съставения акт за установяване на административно нарушение;
3. произнасяне с акт на наказващия орган по административнонаказателната преписка;
4. връчване акта на наказващия орган на нарушителя;
5. постановяване на решение или определение от съда в производство по този закон;
6. призоваване на нарушителя за участие в производството.
(6) След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Прекъсването на давността поражда действие само по отношение на лицето, спрямо което са предприети действия по ал. 5.
(7) Независимо от спирането или прекъсването на давността административнонаказателната отговорност се погасява, ако са изтекли четири години и шест месеца от извършване на нарушението.
(8) Разпоредбите по ал. 2 – 7 се прилагат съответно и по отношение на отговорността за неизпълнение на задължение към държавата или общината по чл. 83.
(9) Разпоредбите по чл. 1 – 8 не се прилагат, когато в закон е предвидено друго.“
§ 13. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 4 думите „в размер над необжалваемия минимум“ се заличават.
§ 14. В чл. 40, ал. 2 се изменя така:
„(2) Актът се съставя в отсъствие на нарушителя, когато:
1. нарушителят е уведомен за датата на съставяне на акта, но заяви, че не желае да присъства при съставяне на акта;
2. нарушителят е уведомен за датата на съставяне на акта, но не се яви, без да сочи уважителна причина за това;
3. нарушителят е призован за участие в производството по реда на чл. 40г.“
§ 15. Създават се чл. 40а – 40д:
„Чл. 40а. (1) Призоваването за участие в производството и връчването на книжа и съобщения се извършва по:
1. адреса, посочен от нарушителя в акта за установяване на административно нарушение, а ако лицата не са намерени на тези адреси – по постоянния адрес, а за регистрираните в регистър БУЛСТАТ – по вписания в регистъра адрес за кореспонденция – за физическите лица, а ако те се намират в чужбина връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава или друг механизъм за международноправно сътрудничество, а когато няма договор – чрез Министерство на външните работи;
2. адреса на управление – за едноличните търговци и юридическите лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в Търговския регистър не е вписан друг адрес на управление;
3. адреса по мястото на извършване на дейността, ако не е налице адрес по т. 2 – за чуждестранни лица, които извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база;
4. адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците – за пребиваващ в страната чужденец, извън случаите по т. 1 и 3;
5. адреса на първия придобит недвижим имот – за чуждестранни лица, придобили недвижим имот на територията на страната и непопадащи в обхвата на т. 1 – 4;
6. мястото за изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение – за лишени от свобода и задържани под стража лица;
7. на юридически лица, които са регистрирани в чужда държава и за които не са известни адреси по т. 2, 3 и 5, връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава или друг механизъм за международноправно сътрудничество, а когато няма договор – чрез Министерство на външните работи;
8. чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление – когато лицето притежава такъв профил и е изразило желание връчването да се извърши чрез този профил.
(2) Свидетелите може да се призовават и по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса – с писмено потвърждение за получено съобщение.
Чл. 40б. (1) Призоваването и връчването на книжа и съобщения се извършва от актосъставителя или от друго лице от съответната администрация. В призовката се вписва действието, за което се призовава лицето, както и последиците от неявяването му за участие в производството.
(2) Призовка, книжа и съобщения може да се връчва чрез:
1. изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва действието, за което се призовава лицето;
2. чрез общината или кметството, където е адресът на лицето;
3. чрез органите на Министерство на вътрешните работи.
(3) Призовка, книжа и съобщения на физическо лице може да се връчат:
1. на лицето, негов представител или пълномощник;
2. на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласят да я приемат със задължението да я предадат на лицето;
3. по месторабота лично или чрез работодател или друг работник или служител, ако се съгласи да я приеме със задължение да я предаде;
4. ако лицето е лишено от свобода или задържано под стража – чрез администрацията на съответните учреждения.
(4) Призовка, книжа и съобщения на едноличен търговец може да се връчат на:
3. негов работник или служител, ако се съгласи да я приеме със задължението да я предаде на лицето.
(5) Призовка, книжа и съобщения на юридическо лице може да се връчат на:
1. неговия управител или член на орган на управление;
2. негов представител или пълномощник;
3. негов работник или служител, ако се съгласи да я приеме със задължението да я предаде на лицето.
(6) Длъжностното лице, извършило връчването на призовката, книжата или съобщението връща своевременно разписката, която се прилага към преписката.
Чл. 40в. (1) Връчителят на призовката, книжата или съобщенията удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, всички действия във връзка с връчването, както и имената и длъжностното си качество. Той отбелязва и трите имена, адреса за призоваване, постоянния адрес и качеството на лицето, на което е връчена призовката, книжата или съобщението след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез документ за самоличност.
(2) Получателят на призовката, книжата или съобщението удостоверява с подписа си, че я е получил.
(3) Призовка, книжа или съобщение, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчена на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 40б, ал. 3 – 5.
(4) Отказът да се приеме призовка, книжа или съобщение се удостоверява с подписа на връчителя и поне на един свидетел, като се отбелязват трите имена и постоянния адрес или адреса за призоваването му и се прави бележка за това в разписката. Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски оператор, съответният служител удостоверява с подписа си направения отказ, както и имената и длъжностното си качество.
Чл. 40г. (1) Връчване на призовката, книжа или съобщение чрез прилагане към преписката се извършва:
1. за физическите лица – след най-малко две посещения на адреса за призоваване през 7 дни, едно от които в почивен ден, а в случай, че не бъде открит – след едно посещение по постоянния му адрес или адрес по месторабота;
2. за едноличните търговци и юридическите лица – след най-малко две посещения на адреса на управление през седем дни, в работни дни в интервала от 09,00 часа до 17,00 часа;
3. за чуждестранните лица по чл. 40а, т. 3 и 5 – след най-малко две посещения на адреса през седем дни, в работни дни в интервала от 09,00 часа до 17,00 часа, а ако са физически лица – след две посещения на адреса, едно от които в почивен ден.
(2) В случай, че лицето не бъде отрито на адресите по ал. 1 при второто посещение, връчителят на призовката, книжата или съобщението поставя съобщение на входната врата, с което го уведомява, че призовката може да бъде получена в 14-дневен срок в организацията, към която принадлежи актосъставителя.
(3) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса, който съдържа данни за времето и мястото на съставянето му, за имената, длъжността и местослуженето на лицето, което го съставя, преписката по която се съставя, датата и часа на посещение на адреса, извършените действия по посещение на адреса и подпис на лицето, което го съставя. След изпълнение на процедурата по ал. 1 и 2, призовката, книжата или съобщението се счита редовно връчен на датата на последното посещение на адреса по чл. 40а.
(4) Изискванията по ал. 1 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че:
1. посочения постоянен адрес или адрес за кореспонденция по чл. 40а е несъществуващ;
2. лицето няма постоянен адрес или адрес за призоваване в страната и адресът му в чужбина не е известен.
(5) В случаите по ал. 4 призовката, книжата или съобщението се поставя на определено за целта място в организацията, към която принадлежи актосъставителя. В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на призовката, тя се прилага към преписката и актът се смята за редовно връчен. Датите на поставяне и сваляне на призовката се отбелязват върху самата призовка.
Чл. 40д. Правилата по чл. 40а – 40г не се прилагат, когато в закон е предвидено друго.“
§ 17. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинея 1, т. 9 се отменя;
„(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) В акта за установяване на административно нарушение нарушителят може да посочи, че желае наказателното постановление, предупреждението, резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство и предложението за сключване на споразумение да му бъдат връчени чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление.“
§ 18. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
„(3) За установяване самоличността на нарушителя актосъставителят има право да изисква личен документ или друг заместващ го документ за самоличност. Когато нарушителят не представи документ за самоличност или не е възможно самоличността му да бъде установена от представения документ, тя се установява от най-близката общинска администрация или поделение на Министерството на вътрешните работи.“
„Чл. 43. Лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение има право да:
1. научи за какво нарушение му е съставен актът и въз основа на какви доказателства;
2. дава или да откаже да дава обяснения;
3. се запознава със събраните доказателства и да прави необходимите извлечения;
4. представя и да иска да бъдат събрани служебно доказателства;
6. откаже да участва в отделни действия по събиране на доказателства;
7. прави искания, бележки и възражения – до изтичане на седмодневен срок от връчване на акта;
8. обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси;
9. се представлява от процесуален представител.
(2) Упражняването на правото по ал. 1, т. 9 не може да става причина за отлагане на извършването на неотложни действия.
(3) Лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, което не владее български език, има право на устен и писмен превод в административнонаказателното производство на разбираем за него език.
(4) На лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение се предоставя писмен превод на акта за установяване на административно нарушение, окончателния акт на наказващия орган и решението на районния и административния съд в срок до 24 часа след изготвянето им. Това лице има право на устен превод по време на разпита му и обсъждането на условията по споразумението. Лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение може да откаже писмен или устен превод, когато се представлява от адвокат или юрисконсулт или други лице с юридическо образование.
(5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 се прилагат съответно по отношение на законния представител на едноличния търговец или юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение.“
§ 20. В чл. 44 алинея 1 се отменя.
§ 21. В Глава трета след чл. 44 се създават раздел ІІа с чл. 45 – 46ц:
Доказване на административните нарушения
Чл. 45. В административнонаказателното производство подлежат на доказване:
2. участието на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, в него;
3. обстоятелствата, които имат значение за отговорността на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение;
4. обстоятелствата, които имат значение за отговорността на едноличния търговец или юридическото лице за неизпълнение на задължение към държавата или община при осъществяване на тяхната дейност.
Чл. 46. (1) Тежестта да се докаже нарушението лежи върху наказващия орган.
(2) Лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение не е длъжно да доказва, че не е извършило нарушението.
(3) Не може да се правят изводи във вреда на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение поради това, че не е дало или отказва да даде обяснения или не е доказало възраженията си.
(4) Алинеи 2 и 3 се прилагат съответно и за едноличният търговец и за представляващия юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение.
Чл. 46а. (1) Доказателства могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по административнонаказателното производство, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този закон.
(2) Доказателствените средства служат за възпроизвеждане на доказателства или на други доказателствени средства.
(3) Не се допускат доказателства и доказателствени средства, които не са събрани или приобщени при условията и по реда, предвидени в този закон.
Чл. 46б. Доказването в административнонаказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този закон.
Чл. 46в. (1) Актосъставителят, наказващият орган и съдът събират доказателства служебно или по искане на заинтересованите лица.
(2) Актосъставителят, наказващият орган и съдът събират и проверяват, както доказателства, които са в подкрепа на констатациите относно нарушението и отегчават отговорността на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, така и доказателства, които го оневиняват или смекчават отговорността му.
(3) Алинея 2 се прилага съответно и при събиране на доказателства за отговорността на едноличният търговец или юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение.
(4) Не може да се откаже събирането на доказателства само, защото искането не е направено в определен срок.
Чл. 46г. (1) Действия по събиране на доказателства по делегация се допускат, когато трябва да бъдат извършени вън от района на органа, който разглежда делото или преписката, и извършването им от този орган е свързано с особени затруднения.
(2) Когато е постановена от съд, делегацията се изпълнява от съдия от съответния районен съд, а когато е постановена от актосъставител или наказващ орган - от съответния орган.
(3) Когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото или преписката, може да извърши отделни действия по ал. 1 и в района на друг орган.
Чл. 46д. (1) Доказателствата са веществени и писмени.
(2) Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на нарушението, върху които има следи от нарушението или са били предмет на нарушението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по производството.
(3) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят, а ако това не е възможно – се описват в съответен протокол и по възможност се фотографират.
(4) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.
(5) Веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.
(6) Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.
Чл. 46е. (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши административнонаказателното производство с влязъл в сила акт. Иззетите вещи се предават за пазене съгласно установените правила. При липса на такива правила вещите се предават за пазене в службата на актосъставителя. Когато е целесъобразно, те могат да бъдат предадени за пазене на нарушителя или на други лица.
(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, след изтичането на срока по ал. 1, се предават на съответните учреждения или се унищожават.
(3) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на наказващия орган могат да бъдат върнати на правоимащите, преди да завърши административнонаказателното производство, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не подлежат на отнемане в полза на държавата.
(4) Отказът на наказващия орган по ал. 3 не подлежи на оспорване.
(5) Подлежащите на бързо разваляне вещи се продават с разрешение на наказващия орган чрез държавните и общинските фирми, като получената сума, след приспадане на извършените разходи, се депозира в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.
(6) След приключване на административнонаказателното производство с влязъл в сила акт, книжата или други писмени актове, събрани като веществени или писмени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, юридически и физически лица.
(7) Алинеи 1 – 6 се прилагат, освен ако в специален закон е предвидено друго.
(8) Когато възникне спор за право върху предмети, събрани като веществени доказателства, който подлежи на решаване от съд, те се пазят, докато актът на съда влезе в сила. Влезлият в сила акт на съда е задължителен за наказващия орган по въпросите за гражданското състояние и за правото на собственост.
Чл. 46ж. Като писмени доказателства се събират и проверяват документи, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл. 45.
(2) Завереният препис или извлечението от документ има същата доказателствена сила, както и оригинала. При поискване всяко лице е длъжно да представи документа в оригинал.
(3) Електронният документ може да се представи възпроизведен на хартиен носител под формата на заверен препис. При поискване всяко лице е длъжно да представи документа на електронен носител.
(4) Документи, представени на чужд език, се придружават с точен превод на български език.
Чл. 46з. (1) Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства.
Чл. 46и. (1) Гласни доказателствени средства са:
1. обясненията на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение;
2. показанията на свидетелите.
(2) Лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение има право да даде или да откаже да даде обяснения пред контролния орган, актосъставителя, наказващия орган или пред съда.
(3) Наказателното постановление не може да се основава само на самопризнанието на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение;
(4) Самопризнанието на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства.
(5) Не може да бъде свидетел лице, което е участвало в същото производство в друго процесуално качество, освен:
1. лицето, срещу което образуваното административнонаказателно производство е било прекратено;
(6) Не може да бъде свидетел и лице, което поради физически или психически недостатъци не е способно да възприема правилно фактите, имащи значение за производството, или да дава достоверни показания за тях.
(7) Могат да откажат да свидетелстват:
1. съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство;
2. едноличният търговец, срещу който е съставен актът за установяване на административно нарушение;
3. представляващите и управляващи едноличния търговец, юридическото лице, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение.
(8) Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.
1. си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания;
2. получи разноските, които е направил;
3. иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси.
(10) Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по ал. 13 или 14. При направено искане актосъставителят, наказващият орган или съдът осигуряват тази възможност.
1. се яви пред съответния орган, когато бъде призован;
2. изложи всичко, което знае по обстоятелствата, свързани с производството;
3. отговаря на поставените му въпроси.
(12) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.
(13) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление или нарушение него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.
(14) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като процесуален представител.
Чл. 46к. (1) Писмени доказателствени средства са:
2. протоколите за действията по събирането на доказателства;
3. протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства;
1. датата и мястото на извършване на съответното действие;
2. времето, когато е започнало и завършило действието;
3. данни за лицата, които са участвали в извършеното действие;
4. извършените действия и тяхната последователност;
6. направените искания, бележки и възражения.
(3) Протоколът се подписва от органа, извършил съответното действие, както и от други участници в административнонаказателното производство в случаите, предвидени в този закон.
(4) Всички поправки, изменения и допълнения в протокола се удостоверяват с подписа на лицата по ал. 3.
(5) Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този закон, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.
Чл. 46л. (1) Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този закон случаи, контролният орган, актосъставителят, наказващият орган или съдът изготвя фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци.
(2) Компютърни информационни данни се записват при необходимост и върху хартиен носител.
(3) Когато за това са необходими специални знания и подготовка, се назначава специалист - технически помощник.
(4) Не могат да бъдат специалисти - технически помощници, лицата, посочени в чл. 46и, ал. 6.
(5) Специалистът - технически помощник, изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.
(6) Материалите по ал. 1 се прилагат към делото.
(7) По искане на контролния орган, на актосъставителя, на наказващия орган или на съда всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа и компютърни информационни данни, които могат да имат значение за административнонаказателното производство, освен ако за събирането им е предвиден специален ред.
(8) В случай, че за събиране на доказателствата в закон е предвидено произнасяне от съд, компетентен е съдът, който по правилата на този закон се произнася по жалба или протест срещу наказателното постановление.
Чл. 46м. (1) Способите на доказване са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица или предмети.
(2) Когато е необходимо огледът, претърсването, изземването и следственият експеримент се извършват в присъствието на вещо лице или на специалист - технически помощник. Не могат да бъдат специалисти - технически помощници лицата, посочени в чл. 46и, ал. 6. Специалистът - технически помощник изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.
(3) При прилагане на способите по ал. 1 по отношение на адвокати, нотариуси или частни съдебни изпълнители се прилагат разпоредбите на съответните специални закони.
Чл. 46н. (1) Разпитът на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.
(2) Преди разпита органът, който го извършва, установява самоличността на лицето.
(3) Разпитът на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение започва със запитване разбира ли в какво нарушение се обвинява, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по обстоятелствата, предмет на доказване.
(4) На лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия.
(5) Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по производството. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор.
(6) Когато актът за установяване на административното нарушение е съставен срещу две или повече лица те се разпитват поотделно.
(7) Когато лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение желае и това няма да доведе до отлагане на действието по събиране на доказателства, разпитът му се извършва в присъствието на неговия процесуален представител.
(8) Разпитът на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административното нарушение може да се извърши и чрез видеоконференция, за което се изготвят записи на електронен и хартиен носител, които се прилагат към преписката.
Чл. 46о. (1) Разпитът на свидетел се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.
(2) Преди разпита се установява самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира с другите участници в производството.
(3) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства.
(4) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.
(5) На лицата по чл. 46и, ал. 7, 13 и 14 се разяснява правото им да се откажат да свидетелстват.
(6) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.
(7) Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо - и в присъствието на негов родител или настойник. Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност.
(8) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по ал. 7, ако съответният орган намери това за необходимо.
(9) Разпитът на свидетеля може да се извърши и чрез видеоконференция, за което се изготвя запис на електронен и хартиен носител, които се прилагат към преписката.
Чл. 46п. (1) Очна ставка може да се направи при съществено противоречие между:
1. обясненията на лицата, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение;
2. обясненията на лицата по т. 1 и свидетелските показания;
(2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си.
(3) С разрешение на съответния орган лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.
Чл. 46р. (1) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, актосъставителят, наказващият орган или съдът назначава експертиза.
(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:
1. вменяемостта на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение;
2. способността на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за предмета на доказване, и да дава достоверни обяснения за тях;
3. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за предмета на доказване, и да дава достоверни показания за тях.
(3) В акта, с който се назначава експертиза, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на вещото лице; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на вещото лице или наименование на учреждението, в което работи, наименованието на медицинското заведение, в което ще се извършва стационарното наблюдение и срокът за представяне на заключението.
(4) Органът, който назначава експертизата, може да изисква от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, от едноличния търговец или от юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение и от свидетеля образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин.
(5) Лицата по ал. 4 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съдия от районния съд, който е компетентен да се произнесе по жалба или протест срещу наказателното постановление.
(6) Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката.
(7) Не могат да бъдат вещи лица:
1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл. 46и, ал. 6;
3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение или от неговия процесуален представител;
4. лицата, които са служители или са свързани с едноличния търговец или с юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение или от неговия законен или процесуален представител;
5. лицата, извършили ревизията, материалите от която са послужили като основание за започване на производството;
6. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност.
(8) В случаите по ал. 7 вещото лице е длъжно да си направи отвод.
(9) Когато вещото лице не изпълни задължението си по ал. 8, то се отвежда от актосъставителя, от наказващия орган или от съда служебно или по искане на заинтересованото лице. Заинтересованото лице предявява отвода пред органа, който е назначил експертизата.
(10) Органът, който е назначил експертизата, призовава вещото лице, проверява неговата самоличност, образование и квалификация, както и има ли на основание за отвод.
(11) Актът за назначаване на експертизата се връчва на вещото лице, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако даде невярно заключение.
(12) Вещото лице има право да:
1. се запознае с материалите по производството, които се отнасят до въпросите на експертизата;
2. изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по събиране на доказателства, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача;
3. получи възнаграждение за положения труд;
4. му се заплатят разходите, които е направил;
5. иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
(13) Когато вещите лица са две или повече, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие вещите лица могат да възложат на едно от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всяко от тях дава отделно заключение.
(14) Вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призовано, и да даде заключение по въпросите на експертизата.
(15) Разпит пред съда на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.
(16) След като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено заключение, в което посочва:
1. трите си имена и на какво основание е извършена експертизата;
2. къде е извършена експертизата;
3. задачата, която е била поставена;
4. материалите, които са били използвани;
5. изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства;
6. резултатите, които са получени;
(17) Заключението се подписва от вещото лице, а когато са назначени повече от едно вещи лица – от всяко едно от тях.
(18) Когато при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по производството, но по които не му е била поставена задача, вещото лице е длъжно да ги посочи в заключението си.
(19) Експертното заключение не е задължително за актосъставителя, за наказващия орган и за съда.
(20) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира.
(21) Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
Чл. 46с. (1) Контролният орган, актосъставителят, наказващият орган или съдът може да извърши оглед на местности, помещения или предмети с цел да разкрие, непосредствено да изследва и да запази следи от нарушението или други доказателства, необходими за изясняване на обстоятелствата по административнонаказателното производство.
(2) Огледът се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.
(3) При извършване на огледа всичко се изследва, както е заварено, а след това се правят и необходимите размествания.
Чл. 46т. (1) Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за производството, се извършва претърсване за откриването и изземването им.
(2) Претърсването и изземването се извършват в присъствието на лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството му. Когато лицето, което използва помещението, или член на семейството му не може да присъства, претърсването и изземването се извършват в присъствието на домоуправителя или на представител на общината или кметството.
(3) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от държавни или общински служби, се извършват в присъствието на представител на службата.
(4) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от едноличен търговец или юридическо лице, се извършват в присъствието на негов представител. Когато не може да присъства представител на едноличния търговец или организацията на граждани, претърсването и изземването се извършват в присъствието на представител на общината или кметството.
(5) Претърсване и изземване в помещения на чуждестранни представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползват с имунитет по отношение на административнонаказателната юрисдикция на Република България, се извършва със съгласието на ръководителя на представителството и в присъствието на представител на Министерството на външните работи.
(6) Когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти, действията се извършват в присъствието на специалист - технически помощник.
(7) Претърсването и изземването се извършват през деня, освен ако не търпят отлагане. Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган предлага да му се посочат търсените предмети, книжа или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни.
(8) При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел. Помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужни повреди.
(9) Когато при претърсването и изземването се разкрият обстоятелства от личния живот на гражданите, вземат се необходимите мерки те да не се разгласяват.
(10) Иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, се предявяват на присъстващите. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им.
(11) Когато се извършват от актосъставител или наказващ орган, претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от районния съд, който е компетентен да се произнесе по жалба или протест срещу наказателното постановление.
(12) В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, актосъставителят и наказващият орган могат да извършат претърсване и изземване и без разрешение по ал. 11, като протоколът за извършеното действие по събиране на доказателства се представя за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.
(13) В съдебното производство претърсване и изземване се извършват по решение на съда, който разглежда делото.
Чл. 46у. (1) Обиск на лице се допуска, когато има достатъчно основание да се смята, че лицето е укрило предмети или книжа от значение за административнонаказателното производство.
(2) Обискът се извършва от лице от същия пол.
(3) При обиска се прилага съответно чл. 46т, ал. 6 – 13.
Чл. 46ф. (1) Актосъставителят, наказващият орган или съдът може да направи следствен експеримент, за да провери и уточни данни, получени от разпита на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение или свидетел, или от друго действие по събиране на доказателства.
(2) Следственият експеримент се допуска, при условие че не се унижава достойнството на лицата, които участват в него, и не се създава опасност за здравето им.
Чл. 46х. (1) Разпознаване на лица или предмети се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по производството е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети.
(2) Актосъставителят, наказващият орган или съдът, предлага на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение или на свидетеля да разпознае лице или предмет.
(3) Непосредствено преди да се извърши разпознаването, лицето ал. 2 се разпитва дали познава лицето или предмета, които предстои да разпознае; за особеностите, по които може да ги разпознае; за обстоятелствата, при които е наблюдавал лицето или предмета; както и за състоянието, в което се е намирал при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване.
(4) Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи предварително пряк контакт с разпознаващия.
(5) По преценка на органа, който извършва разпознаването, то може да се проведе така, че разпознаващото лице да не се срещне непосредствено с разпознаваното лице.
(6) Предмет се представя за разпознаване заедно с три или повече еднородни предмети.
(7) Когато не е възможно да се покаже самото лице или предмета, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност или снимките на три или повече еднородни предмети.
(8) Когато няколко лица по ал. 2 трябва да извършат разпознаване на лица или предмети, те се показват поотделно на всяко от разпознаващите лица, като се вземат мерки разпознаващите лица да не осъществят пряк контакт помежду си. Едновременно разпознаване от няколко лица е недопустимо.
(9) На лицето по ал. 2 се предлага като посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, да обясни по какво ги е разпознал.
(10) За извършеното разпознаване може да се изготви фотоалбум.
Чл. 46ц. (1) Разпоредбите по чл. 45 – 46х се прилагат и в производството, образувано срещу едноличен търговец или юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или община.
(2) Разпоредбите по чл. 45 – 46х не се прилагат:
1. актът за установяване на административно нарушение е за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт;
2. когато в специален закон е предвидено друго;
§ 23. В чл. 48, ал. 2 думите „седалището на органа, пред който“ се отменя.
§ 24. В чл. 52, ал. 3 се отменя.
§ 25. Създават се чл. 52а – 52г:
„Чл. 52а. (1) Когато по преписката са събрани доказателства за участие на повече лица в извършване на нарушението, наказващият орган може да отдели материалите за някои от тях в отделно производство, когато:
1. разглеждането им в едно производство би затруднило хода на това производство;
2. някои от лицата не са установени;
3. е налице основание за спиране на производството по отношение на едно или някои от лицата.
(2) Когато са събрани доказателства за няколко нарушения с участието на едно и също лице наказващият орган може да отдели материалите за някои от нарушенията, когато разглеждането им в едно производство би затруднило хода на това производство.
(3) Когато са събрани доказателства за няколко нарушения с участието на едно и също лице и наказващият орган е компетентен да се произнесе само за някои от тях, той отделя материалите за нарушенията, по които не е компетентен, и ги изпраща на компетентния наказващ орган.
Чл. 52б. Когато се установи, че две или повече производства, образувани за различни нарушения или срещу различни лица, имат връзка помежду си, наказващият орган може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина и няма да затрудни хода на производството.
Чл. 52в. (1) В срока по чл. 52, ал. 1 наказващият орган спира производството:
1. когато след извършване на нарушението нарушителят е изпаднал в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждане на производството;
2. лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение е чужденец, който се ползва с имунитет по отношение на административнонаказателната юрисдикция на Република България;
3. докато се чака отговор на молба за международно сътрудничество.
4. лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение не може да бъде намерено на посочения от него адрес за призоваване, не е установено местоживеенето му в страната и отсъствието му пречи за разкриване на обективната истина;
(2) Наказващият орган се произнася по спиране на производството с мотивирано постановление, което съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;
2. датата на издаването на постановлението;
3. датата на акта, въз основа на който е образувана преписката и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
4. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено;
5. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;
6. причините, налагащи спиране на производството и правното основание за това;
7. подпис на наказващия орган.
(3) Постановлението по ал. 2 не подлежи на обжалване и протест.
(4) Когато спре производството на основание ал. 1, т. 1, наказващият орган на всеки шест месеца извършва проверка позволява ли състоянието на нарушителя производството да продължи.
Чл. 52г. (1) Наказващият орган възобновява спряното производство с мотивирано постановление при:
1. отпадане на основанието за спиране;
2. възникнала необходимост от извършване на допълнителни действия за събиране на доказателства.
(2) При възобновяване на производството, се прилага съответно чл. 52в, ал. 2 и 3.
(3) Когато възобновява производството на основание ал. 1, т. 1, при оздравяване на лицето, наказващият орган упражнява правомощията си по чл. 52 в едномесечен срок от датата на възобновяването.
(4) Когато в хода на спряното производство се установят предпоставки за прекратяването му, наказващият орган го прекратява без да възобновява производството.“
§ 26. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните измененияи допълнения:
а) в т. 4 цифрата „34“ се заменя с „34а“;
б) в т. 5 думите „или 2“ се заличават.
§ 29. В чл. 57, ал. 1, т. 12 се изменя така: „12. присъдените разноски“.
„Чл. 57а. (1) Наказващият орган може да се произнесе с допълнително наказателно постановление по въпросите по чл. 57, ал. 1, т. 9 – 11, в случай, че е пропуснал да стори това с наказателното постановление.
(2) Допълнителното наказателно постановление подлежи на обжалване и протест по реда, установен за наказателното постановление, което се допълва.“
„Чл. 58. Наказателното постановление, предупреждението, резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство и предложението за сключване на споразумение се връчват по реда на чл. 40а – 40д.“
„Чл. 58а. (1) Разноските в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответната администрация, в която е органът, разпоредил извършването на действието.
(2) Възнаграждението на вещите лица, на преводача и разноските, сторени от свидетелите се определят от наказващия орган – с постановление.
(3) Разноските за преводач са за сметка на бюджета на администрацията, в която е органът, който го е назначил.
(4) Когато това е предвидено в закон, разноските за свидетели и вещи лица се възлагат на лицето, по отношение на което е издадено наказателно постановление, предупреждение или споразумение. Когато актът е издаден по отношение на няколко лица, наказващият орган или съдът определя частта, която всяко от тях трябва да заплати.
(5) Когато производството бъде прекратено частично за някое от нарушенията или някое от лицата, наказващият орган възлага на лицето, по отношение на което производството продължава, да заплати само разноските, които са направени за доказване на нарушението, за което производството приключва с наказателно постановление, предупреждение или споразумение, когато това е предвидено в закон.
(6) Когато административнонаказателното производство бъде прекратено, разноските остават за сметка на бюджета на администрацията, в която е наказващият орган.
(7) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от съответния първоинстанционен съд.
(8) Наказателното постановление и предупреждението могат да бъдат обжалвани и само в частта относно присъдените разноски.“
§ 33. Членове 58а – 58в се отменят.
§ 34. В чл. 58г, ал. 12 се отменя.
§ 35. В чл. 59, ал. 2 думите „поискалият обезщетение“ се заличават.
§ 36. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2,“ се заличават;
2. В ал. 2, т. 2 думите „на поискалия обезщетение“ се заличават;
3. В ал. 4 думите „или поискалият обезщетение“ се заличават.
§ 37. Създават се чл. 62а – 62б:
„Чл. 62а. (1) До даване ход на съдебното следствие районният съд може да раздели материалите по делото, когато:
1. производството е образувано по жалба или протест срещу акт по чл. 58д, с който наказващият орган се е произнесъл по две или повече нарушения, извършени в различни съдебни райони;
2. производството е образувано по жалба или протест срещу акт по чл. 58д, с който наказващият орган се е произнесъл по отговорността на две или повече лица, които са действали без връзка помежду им;
3. са налице предпоставките за спиране на производството срещу едно или повече от лицата, срещу които е издаден акт по чл. 58д, а по отношение на другите такива предпоставки не са налице.
Чл. 62б. (1) Районният съд може да обедини две или повече дела, образувани по жалби или протест срещу актове по чл. 58д, когато:
1. е териториално компетентен да разгледа делата;
2. съдебното следствие по нито едното от тях не е започнало.
(2) Съдът упражнява правомощията си по ал. 1, когато два или повече акта по чл. 58д са издадени срещу:
1. две или повече лица за едно и също нарушение;
2. едно и също лице за едно и също нарушение;
3. едно и също лице за две или повече нарушения, извършени при една и съща фактическа обстановка;
4. извършител и наредител или допустител на нарушението;
5. едноличен търговец или юридическо лице, допуснало неизпълнение на задължение към държавата или общината и физическо лице, извършило, наредило или допуснало да се извърши нарушението при осъществяване на дейността на едноличния търговец или юридическото лице.“
§ 38. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така: „Съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице явно маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо явно маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът се произнася и по въпроса за веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата и разноските по делото.“
2. В ал. 7 се правят следните изменения и допълнения:
а) т. 4 се изменя така: „4. да намали размера на наложената санкция на едноличен търговец или юридическо лице, да отмени приложението на кумулативната санкция или да замени наложената санкция с по-лека по вид от предвидените за същото неизпълнение на задължение към държавата или община“;
§ 40. В чл. 63б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите„или за размера на присъденото обезщетение“ се заличават;
2. В ал. 5, т. 1, б. „д“ се отменя;
3. В ал. 6, т. 1, б. „в“ се отменя;
§ 41. Член 63в се изменя така:
„Чл. 63в. (1) Решението на районния съд по чл. 63 и 63б подлежи на касационно обжалване пред административния съд.
(2) Производството пред касационната инстанция се образува по касационна жалба или по касационен протест.
(3) Страна или неин процесуален представител може да подава касационна жалба, когато са нарушени нейните права и законни интереси или тези на представляваното от нея лице. Прокурорът може да подава касационен протест, когато са нарушени правата му като страна в производството или когато намери, че са нарушени правата и законните интереси на някоя от другите страни.
(4) Касационна жалба или касационен протест може да подаде и страна, която не е оспорила акта по чл. 58д пред районния съд.“
§ 42. Създават се чл. 63г – 63м:
„Чл. 63г. (1) Решенията на районния съд подлежат на отмяна или изменение по касационен ред:
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.
(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:
1. е довело до ограничаване на процесуалните права на някоя от страните, ако не е отстранено;
2. няма мотиви или протокол за съдебно заседание пред районния съд;
3. решението е постановено от незаконен състав.
(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на решението.
(5) Наложеното административно наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 12.
Чл. 63д. (1) Жалбата и протестът се подават в 15-дневен срок от обявяването или съобщаването на решението на районния съд.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил оспорваното решение.
(3) Жалбата и протеста съдържат:
1. наименованието на съда, чрез който се подава;
2. наименованието на административния съд, до който се подава;
3. данни за подателя на жалбата или протеста;
4. данни за оспорвания акт и частта, в която се оспорва;
5. описание в какво се състои касационното основание;
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
(4) Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи писмено до даване ход на делото в съдебно заседание.
Чл. 63е. (1) След образуване на делото, съдът проверява подсъдността.
(2) Когато намери, че делото не му е подсъдно, съдът незабавно изпраща делото на компетентния административен съд.
(3) В случаите по ал. 2, срокът за подаване на касационната жалба или касационния протест се преценява към датата на подаването им до съда, чрез който се подадени.
(4) Когато касационната жалба или касационният протест не отговарят на изискванията по чл. 63д, ал. 1, т. 2 – 6 или ал. 2, те се оставят без движение, като на оспорващата страна се дава възможност да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението за това. Поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване.
(5) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 4 административният съд прекратява производството.
(6) Определението на административния съд по ал. 4 и 5 е окончателно.
Чл. 63ж. (1) Административният съд прекратява производството, когато касационната жалба или касационният протест:
2. е подадена от лице, което няма право на жалба или протест;
3. не подлежи на разглеждане по касационен ред.
(2) Определението на административния съд за прекратяване на производството е окончателно.
Чл. 63з. (1) Касационната жалба или касационният протест може да се оттегли до постановяване на решението.
(2) Процесуалният представител може да оттегли жалбата само със съгласието на лицето, което представлява.
(3) В случаите по ал. 1 съдът обявява оспорения акт за влязъл в сила и прекратява производството с определение, което е окончателно.
(4) Когато актът е оспорен от няколко лица и само някое от тях оттегли жалбата или протеста си, производството по отношение на останалите не се прекратява.
Чл. 63и. (1) Жалбата или протестът се разглеждат в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
(2) Неявяването на страна без уважителна причина, когато е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес.
(3) Председателят на състава или съдията – докладчик докладва касационната жалба или касационния протест.
(4) Страните се изслушват по ред, установен от съда.
Чл. 63к. (1) Административният съд проверява решението само в оспорената част и по отношение на оспорилите го лица.
(2) Съдът отменя или изменя решението и по отношение на неоспорилите го страни, ако основанията за това са в тяхна полза.
(3) За допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството пред районния съд административния съд следи служебно.
(4) За установяване на касационните основания се допускат само писмени доказателства.
(5) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.
(6) Административният съд преценява приложението на закона въз основа на фактическите положения, приети от районния съд с решението, което се оспорва.
Чл. 63л. (1) Административният съд се произнася в едномесечен срок от провеждане на съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.
(2) Административният съд може да:
1. отмени решението и да потвърди акта по чл.58д;
2. отмени решението и отмени акта по чл. 58д;
3. отмени решението и да върне делото на районния съд;
6. отмени решението на районния съд и да прекрати административнонаказателното производство;
7. спре административнонаказателното производство.
(3) Административния съд отменя решението и потвърждава акта по чл. 58д, когато има съответна жалба или протест.
(4) Административният съд отменя решението и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния районен съд, когато при постановяването му е допуснато:
1. съществено нарушение на процесуалните правила;
2. нарушение на материалния закон.
(5) Административният съд изменява решението, когато наложеното наказание е явно несправедливо.
(6) Административният съд потвърждава решението, когато не е налице основание за неговата отмяна или изменение.
(7) Административният съд отменя решението и прекратява административнонаказателното производство, когато установи, че след издаване на оспорения съдебен акт е възникнало обстоятелство по чл. 34а, б. „а“ – „в“.
(8) Решението на административния съд е окончателно.
(9) Административният съд спира производството по оспорване:
1. когато някоя от страните в производството е изпаднала в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на участието в производството;
2. докато се чака отговор на молба за международно сътрудничество.
(10) След отпадане на основанието за спиране, съдът възобновява административнонаказателното производство с определение.
Чл. 63м. (1) При връщане на делото за новото разглеждане административният съд дава указания относно:
1. прилагането на закона, освен в случаите, когато в производството пред районния съд се установят нови фактически положения;
2. отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
(2) Указанията на административния съд за задължителни.“
§ 43. Досегашния чл. 63г става чл. 63н.
§ 44. Досегашния чл. 63д става чл. 63о и се изменя така:
„(1) В производствата пред районния и през административния съд страните имат право на присъждане на разноските, направени пред съда, независимо дали са подали жалба.
(2) Направените от страните разноски в производството пред районния съд и възнаграждението за един адвокат, ако страните са имали такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта, когато:
1. наказателното постановление, предупреждението, резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство или електронният фиш бъдат отменени;
2. наказателното постановление, предупреждението, резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство или електронният фиш бъдат отменени и съдът прекрати административнонаказателното производство;
3. резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство бъде изменена.
(3) Когато наказателното постановление, предупреждението или резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство бъдат отменени само в някои части, съдът възлага на органа, издал акта, да заплати:
1. разноските за свидетели и за възнаграждения на вещи лица, направени във връзка с отменената част от акта;
2. разноските за процесуален представител на останалите страни – изцяло.
(4) Направените от страните разноски се възлагат на лицето, подало жалба срещу съответния акт, когато:
1. наказателното постановление, предупреждението, резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство или електронният фиш бъдат потвърдени;
2. наказателното постановление бъде отменено и нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо явно маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание;
3. съдът измени наказателното постановление, предупреждението или електронния фиш;
4. съдът прекрати съдебното производство, инициирано по жалба срещу наказателно постановление, предупреждение, резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство или електронен фиш по реда на чл. 63н.
(5) Когато съдът упражни правомощията си по ал. 3 само по отношение на някои части на наказателното постановление или предупреждението, възлага на лицето, подало жалба срещу съответния акт, да заплати:
1. разноските за свидетели и за възнаграждения на вещи лица, направени във връзка с потвърдената или изменена част;
2. разноските за процесуален представител на останалите страни – изцяло.
(6) Направените от страните разноски в производството пред касационния съд се поемат лицето, за което съдебният акт е неблагоприятен. В тези случаи ал. 3 и 5 се прилагат съответно.
(6) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(7) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
(8) В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
(9) В случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
§ 45. В Глава трета след чл. 63о се създава раздел Vа с чл. 63п – 63ф:
Производство по разглеждане на преписки, образувани за административни нарушения, за които се предвижда възможност за налагане на административно наказание безвъзмезден труд в полза на обществото
Чл. 63п. Административното наказание по чл. 13, ал. 2 се налага от районния съд, в района на който е извършено или довършено административното нарушение, за което е предвидено съответното наказание, а за нарушенията, извършени в чужбина - от Софийския районен съд.
(2) Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е районният съд, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице или съдът, в района на който най-напред е било образувано производството.
(3) Когато нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път, компетентен да разгледа преписката е районният съд, в чийто район е органът, пред който е подадена или е следвало да бъде подадена информацията.
(4) Когато нарушението е свързано с обработка на информация в компютърна мрежа или е извършено в киберпространството, извън случаите по ал. 3, компетентен да разгледа преписката е районният съд, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, при осъществяване на дейността на което е допуснато неизпълнение на задължение към държавата или община. Когато нарушителят няма постоянен адрес в страната или едноличният търговец или юридическото лице нямат адрес на управление в страната, компетентен да разгледа преписката е Софийския районен съд.
Чл. 63р. (1) Производство пред районния съд по чл. 63п се образува, когато административнонаказателното производство е образувано за административно нарушение, за което е предвидена възможност да се наложи административно наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, въз основа на материали, изпратени от:
1. актосъставителя – когато производството е образувано по реда на чл. 36, ал. 1;
2. длъжностно лице по чл. 47 – когато производството е образувано по чл. 36, ал. 2.
(2) След получаване на преписката съдът в закрито съдебно заседание се произнася с определение, с което:
1. изпраща материалите по преписката на административнонаказващия орган, когато не са налице предпоставките по ал. 1;
2. изпраща преписката на компетентния съд, ако не е компетентен да се произнесе по нея;
3. изпраща преписката на прокурора – в случаите по чл. 33, ал. 2;
4. насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
(3) Определението на съда по ал. 2, т. 1 и 2 подлежи на обжалване по реда на чл. 63н.
Чл. 63с. (1) Районният съд разглежда преписката в състав само от съдия и в открито съдебно заседание.
(2) Страни в това производство са административнонаказващият орган и нарушителят.
(2) Страни в това производство са:
1. административнонаказващият орган;
3. собственикът на иззетите вещи, с които предстои да се извърши разпореждане или да се отнемат в полза на държавата;
4. процесуалният представител на лицата по т. 1 – 3.
(3) Преписката се разглежда в присъствието на нарушителя. Когато нарушителят, редовно призован, не се яви без уважителни причини, преписката се разглежда в негово отсъствие, ако това няма да попречи за разкриването на обективната истина. Неявяването на останалите страни без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото.
(4) При разглеждане на преписка срещу непълнолетен нарушител на възраст от 16 до 18 години се призовават неговите родители, съответно попечители. Неявяването им не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.
Чл. 63т. Съдът може с определение да одобри споразумение за приключване на административнонаказателното производство между наказващия орган и нарушителя, когато се постигне съгласие между страните по въпросите има ли извършено деяние, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация, извършено ли е то от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, и извършено ли е виновно и не са налице предпоставките по чл. 63у, ал. 1, т. 2 – 4. В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от наказващия орган и нарушителя. Определението на съда е окончателно.
(2) Когато производството приключва със споразумение, съдът не може да наложи на нарушителя наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, а когато налага глоба, съответно приложение намират правилата по чл. 58г, ал. 8.
(3) Със споразумението страните не могат да договарят режим на отнемане на вещи в полза на държавата, различен от този по чл. 20 и 21. Когато със споразумението се извършва разпореждане с веществени доказателства или се отнемат в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, за сключването му е необходимо писмено съгласие на собственика на вещите, което става неразделна част от споразумението. В случай че собственикът не даде съгласие за разпореждане с веществени доказателства или за отнемане на вещи в полза на държавата или не може да бъде открит, съдът се произнася по въпроса за веществените доказателства и за отнемането на вещите в полза на държавата с определение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 63в – 63м.
(4) Когато съдът не одобри споразумението, той продължава разглеждането на делото по общия ред. В този случай самопризнанието на нарушителя, направено по реда на ал. 1, няма доказателствена стойност.
Чл. 63у. (1) Съдът се произнася с решение, с което:
1. налага наказание на нарушителя;
2. освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност с предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо явно маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание;
3. отказва да наложи административно наказание – в случаите по чл. 54, ал. 1, т. 1 – 3;
4. прекратява административнонаказателното производство – в случаите по чл. 54, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8.
(2) С решението по ал. 1 съдът се произнася и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и 21.
Чл. 63ф. (1) Решението на съда по чл. 63у подлежи на касационно обжалване пред административния съд.
(2) В производството пред административния съд съответно приложение намират чл. 63в – 63м.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато в закон е предвидено друго.
Чл. 63х. (1) В производството по чл. 63п – 63ф, страните имат право на присъждане на разноските.
(2) Направените от страните разноски се възлагат на санкционираното лице, когато съдът:
1. одобри споразумение за приключване на административнонаказателното производство между наказващия орган и нарушителя;
2. наложи наказание на нарушителя;
3. освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност с предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо явно маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание;
(3) Направените от страните разноски в производството пред районния съд и възнаграждението за един адвокат, ако страните са имали такъв, се възстановяват от бюджета на организацията, или учреждението, към което принадлежи наказващия орган, когато съдът:
1. откаже да наложи административно наказание;
2. прекрати административнонаказателното производство.
(3) В производството по чл. 63п – 63ф съответно приложение намира чл. 63о, ал. 4 – 8.“
§ 46. В чл. 64 след думите „наказателните постановления“ се добавя „съдебните решения,“.
§ 47. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава нова т. 9: „9. лицето, срещу което е издаден актът по чл. 70, ал. 1 е починало след издаване, но преди влизане в сила на акта и актът не е преминал съдебен контрол.“;
§ 48. В чл. 72, ал. 1 се създава нова т. 4:
„4. наследниците на лицето по чл. 70, ал. 2, т. 9“.
§ 50. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „глоби“ се добавя „или имуществени санкции“;
2. Алинея 2 се изменя така: „В случай, че наказателните постановления или решенията на съда, с които са наложени глоби или имуществени санкции, са изпратени за принудително изпълнение от публичен или съдебен изпълнител:
1. след постъпване на суми за погасяването им по сметката на наказващият орган, се уведомява незабавно органа по приходите, съответно публичния изпълнител, за събраните суми;
2. органът по приходите, съответно публичният изпълнител, уведомява незабавно наказващия орган за събраните суми.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
„Чл. 79а. (1) Когато с наказателното постановление или с решението на съда е наложена глоба на нарушител без постоянен или настоящ адрес в Република България, наказващият орган или съдът може:
1. да постанови предварително изпълнение на наложеното наказание;
2. събере наложеното административно наказание глоба в съответствие с правилата за международно сътрудничество – извън случаите по т. 1.
(2) Предварително изпълнение на наложеното наказание се допуска, когато са налице едновременно следните условия:
1. нарушителят е взел участие в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание и издаденото наказателно постановление или решение на съда са му връчени надлежно;
2. е съгласен да заплати наложеното му административно наказание глоба при връчване на наказателното постановление или решението на съда.
(3) При допуснато предварително изпълнение на наложеното административно наказание, нарушителят дължи заплащане на 80 на сто от нейния размер. Наказателното постановление или решението на съда, по които е допуснато предварително изпълнение, подлежат на обжалване по реда на чл. 63. Глобата, наложена с наказателно постановление или решение на съда, по които е допуснато предварително изпълнение, които са били обжалвани и потвърдени от съда, се дължи в пълен размер.
(4) Наложеното административно наказание глоба, извън случаите по ал. 1, т. 1, се събира:
1. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции;
2. по реда на двустранни или многостранни споразумения за изпълнение на административни наказания глоба – извън случаите по т. 1;
3. по друг подходящ начин – извън случаите по т. 1 и 2.
(5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 се прилагат съответно и при наложени имуществени санкции.“
§ 52. В чл. 79б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Извън случаите по чл. 79а, при плащане на глобата, наложена с наказателно постановление или съдебно решение, в срока за обжалване се дължи 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда по-голям размер на отстъпката.“;
2. Алинея 2 се изменя така: „(2) В случаите по ал. 1 наказателното постановление или решението на съда влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай, че нарушителят е обжалвал наказателното постановление или съдебното решение и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63н.“;
3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Когато, наред с глобата е наложено и друго по вид административно наказание, извършено е разпореждане с веществени доказателства или са отнети са вещи в полза на държавата, наказателното постановление и съдебното решение подлежат на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства и отнемането на вещи в полза на държавата:
1. наказателното постановление – по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 2;
2. съдебното решение – по общия ред.“
§ 53. В чл. 81 се създава ал. 3:
„(3) Когато чл. 29а не е приложен от наказващия орган или от съда при налагане на наказанието, той се прилага от органа по ал. 1.“
„Чл. 81д. (1) Санкцията изключване от данъчни облекчения, субсидии и получаване на безвъзмездни средства от държавния или общинския бюджет се изпълнява от съответната данъчна администрация, министерство или друго ведомство, компетентно да предостави съответните данъчни облекчения, субсидии и получаване на безвъзмездни средства от държавния или общинския бюджет.
(2) Санкцията отнемане на разрешение или лицензия се изпълнява от органа, издал съответното разрешение или лицензия.
(3) Санкцията временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки се изпълнява от Агенция по обществените поръчки.
(4) Информацията за наложената санкция се публикува в Търговския регистър, а информация за санкцията по ал. 3 - и на интернет-страницата на Агенцията за обществени поръчки.“
„Чл. 82а. (1) Санкциите по чл. 23а, ал. 1, т. 2 – 5, наложени на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължение към държавата или общината не се изпълняват, ако е изтекла една година.
(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложена санкцията, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо санкционираното лице за изпълнение на санкцията. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
(4) Изпълнението на имуществената санкция се погасява по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
„Чл. 82а. (1) Лицето, на което е наложено административно наказание, не се счита за наказвано след изтичане на:
1. две години от изтърпяване на наказанието;
2. две години след изтичане на срока по чл. 82, ал. 3, когато наложеното наказание не е изпълнено, а когато наложеното административно наказание е глоба, за събирането на която е образувано изпълнително производство – две години след изтичането на сроковете по чл. 171 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
(2) Когато лицето е наказано за две или повече нарушения, срокът по ал. 1 тече за всяко от тях поотделно.
(3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 се прилагат съответно и по отношение на едноличните търговци и юридическите лица, на които е наложена санкция за неизпълнение на задължение към държавата или община.“.
§ 57. В Глава трета, след чл. 82б се създава раздел Х с членове 82в – 82и:
Международна правна помощ по административнонаказателни дела
Чл. 82в. (1) Международна правна помощ по административнонаказателни производства се оказва при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимността.
(2) Международната правна помощ включва:
3. предоставяне на информация;
4. други форми на правна помощ, предвидени в международен договор, по който Република България е страна, или наложени при условията на взаимност.
Чл. 82г. Искането за международна правна помощ съдържа:
1. наименование на органа, който прави искането;
2. данни за компетентния да изпълни искането орган на замолената държава;
3. описание на предмета и мотива на искането;
4. името и гражданството на лицето, за което се отнася искането;
5. името и адреса на лицето, на което трябва да се връчат книжа;
6. при необходимост – кратко изложение на обстоятелствата по нарушението и нарушените законови разпоредби.
Чл. 82д. (1) Искането за международна правна помощ се изпраща до Министерството на правосъдието, освен ако с международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.
(2) Искането за международна правна помощ се изпълнява по реда, предвиден в българското законодателство, или по ред, предвиден в международен договор, по който Република България е страна.
(3) Искането може да се изпълни и по реда, предвиден в закона на молещата държава, ако това е поискано и не противоречи на българското законодателство.
(4) Молещата държава се уведомява за времето и мястото на изпълнението на искането, ако това е поискано.
Чл. 82е. Международна правна помощ може да бъде отказана, когато изпълнението на искането би могло да застраши суверенитета, националната сигурност, обществения ред или други важни интереси, защитени от правото.
Чл. 82ж. Разноските по изпълнението на искането се разпределят между страните в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, или на принципа на взаимността.
Чл. 82з. Разпоредбите на чл. 82б – 82е не се прилагат, когато в специален закон е предвидено друго.
Чл. 82и. За неуредените в чл. 82б – 82е въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.“
§ 58. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изразът „имуществена санкция“ се заменя със „санкция по чл. 23а, ал. 1“;
„(2) Разпоредбата по ал. 1 се прилага съответно и по отношение на:
1. дружествата по Закона за задълженията и договорите и обединенията на търговски дружества под формата на консорциум, когато не са търговски дружества – когато е допуснато неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност;
2. клонове на еднолични търговци и юридически лица със седалище в страната, в друга държава – членка на Европейския съюз или в трета държава, когато имат качеството на търговец по чл. 1 от Търговския закон – когато при осъществяване на дейността на клона е допуснато неизпълнение на задължения към държавата или общината;
3. еднолични търговци и юридически лица със седалище в страната, в друга държава – членка на Европейския съюз или в трета държава, които извършват дейност в Република България чрез клон когато клонът няма качеството на търговец по чл. 1 от Търговския закон – когато при осъществяване на дейността на клона е допуснато неизпълнение на задължения към държавата или общината.“;
„ (3) По отношение на лицата по ал. 2 се прилагат съответно правилата, предвидени в този закон, по отношение на юридическите лица, допуснали неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност“.
„(4) При определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта на извършеното нарушение, финансовото състояние на юридическото лице, причинените вреди от нарушението, съдействието за разкриване на нарушението и за възстановяване на вредите от нарушението, предходното санкциониране на лицето и други обстоятелства. Не се допуска определяне на санкцията под предвидения най-нисък размер, освен в предвидените в закон случаи.“
5. Досегашната ал. 3 става ал. 5;
6. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и след думите „резолюция на наказващия орган“ се поставя запечая и се добавя „но преди влизането им в сила,“
§ 59. В чл. 83а се правят следните изменения и допълнения:
„(1) На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от тежко умишлено престъпление от общ характер, извършено от:
1. лице, овластено да формира волята на юридическото лице;
2. лице, представляващо юридическото лице;
3. лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или
4. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 21.11.2015 г.) работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена; санкция в размер до 1 000 000 лв. се налага и когато облагата няма имуществен характер или размерът и не може да се установи.“
2. В ал. 5 след думите „финансовото състояние на юридическото лице,“ се добавя „предходното му санкциониране за обогатяване от престъпление,“.
„(6) Съдът може да наложи имуществена санкция на юридическото лице под предвидения най-нисък размер, но не по-малко от една втора от него, когато до образуване на досъдебното производство за извършеното престъпление, а когато такова не може да се образува – до внасяне на предложение от прокурора по чл. 83б от този закон, някое от лицата по ал. 1, т. 1 – 3 доброволно е съобщило на властта за извършеното престъпление и съществено е улеснил разкриването и доказването му.
(7) Когато юридическото лице се е обогатило или би се обогатило от две или повече престъпления, съдът налага санкция за всяко от тях. Наложените имуществени санкции се изтърпяват поотделно.“
4. Досегашната ал. 6 става ал. 8.
5. Досегашната ал. 7 става ал. 9.
6. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и се изменя така:
„(10) Отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на абсолютния давностен срок, установен за съответното престъпление, този по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, считано от датата на извършване на престъплението, от което се е обогатило или би се обогатило юридическото лице. Давността започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. считано от датата на извършване на престъплението, от което се е обогатило или би се обогатило юридическото лице.“
§ 60. В чл. 83г се правят следните изменения и допълнения:
„(4) „В производството пред съда юридическото лице се представлява от законния си представител, освен ако е обвиняем или осъден за престъплението, от което се е обогатило или би се обогатило юридическото лице. В този случай съдът назначава особен представител на юридическото лице – адвокат. Разпоредбите на чл. 91, ал. 3 и чл. 92 от Наказателно-процесуалният кодекс се прилагат съответно и за особения представител.“.
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
5. Досегашната ал. 7 става ал. 8.
6. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея цифрата „7“ се заменя с „8“.
7. Досегашната ал. 9 става ал. 10.
§ 61. В чл. 84 дуимите „призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи“ се заличават.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 62. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред наказващите органи, чиято компетентност се променя, се разглеждат от наказващите органи, пред които са образувани.
§ 63. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред съд, чиято подсъдност се променя, се довършват от съда, пред който са образувани.
§ 64. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92, 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г. и бр. 25 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 271, ал. 1 цифрата „300“ се заменя с „200“.
2. В чл. 272, ал. 1 цифрата „300“ се заменя с „200“.
3. В чл. 273 думата „същия“ се заменя с думата „двоен“, след думите „глоба или имуществена санкция в“ се добавя думата „двоен“, а думите „от 1000 до 2000 лв.“ се заличават.
4. В чл. 273а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
аа) в изречение първо думите „от 1000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 200 до 1000 лв.“;
бб) в изречение второ след думите „при повторно нарушение наказанието е глоба“ се добавя „съответно имуществена санкция в двоен размер“, а думите „в размер от 150 до 700 лв. или с имуществена санкция в размер от 1500 до 7000 лв“ се заличават.
б) в ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
аа) в изречение първо думите „от 3000 до 8000 лв.“ се заменят с „от 400 до 1400 лв.“;
бб) в изречение второ след думите „при повторно нарушение наказанието“ се добавя „е глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.“, а думите „в размер от 300 до 1000 лв. или имуществена санкция в размер от 4000 до 11 000 лв.“ се заличават.
5. В чл. 276 цифрата „3000“ се заменя с цифрата „2000“.
6. В чл. 278а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 цифрата „300 000“ се заменя с „400 000“.
б) в ал. 2 цифрата „250 000“ се заменя с „300 000“.
в) в ал. 3 цифрата „15 000“ се заменя с „20 000“.
г) в ал.4 цифрата „200 000“ се заменя с „300 000“.
7. В чл. 278б се правят следните изменения и допълнения:
„Лице, което не изпълни задължение по чл. 13, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция в двоен размер“.
„Лице, което наруши разпоредбите на чл. 127б - 127е, се наказва с глоба в размер до 2000 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция в размер до 4000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция в двоен размер“.
8. В чл. 278г се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 цифрата „5000“ се заменя с „4000“;
б) в ал. 2 цифрата „8000“ се заменя с „6000“.
в) в ал. 3 цифрата „5000“ се заменя с „4000“.
г) в ал.4 думите „от 500 до 1500 лв.“ се заменят с „от 400 до 1600 лв.“.
д) в ал. 5 думите „от 500 до 1500 лв.“ се заменят с „от 400 до 1600 лв.“.
§ 65. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г., изм. и доп., бр. 11 и 30 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 013 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 38, 50, 60,99 и 103 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 109 от 2013 г., бр. 11,60, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 60, 81 и 100 от 2015 г., бр. 32, 58 и 59 от 2016 г., бр. 9 и 93 от 2017 г., бр. 62, 80 и 105 от 2018 г., бр. 60, 71 и 108 от 2020 г., бр. 21, 22, 23 и 84 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 думите „се наказва с глоба 100 лв.“ се заменят с „се наказва с глоба от 100 до 300 лв.“;
б) в ал. 9 цифрата „500“ се заменя с „400“.
2. В чл. 93г, ал. 1 след думите „имуществена санкция“ се добавя „от 1000 до“.
3. В чл. 95, ал. 1 думите „глоба 500 лв.“ се заменят с „глоба от 500 до 1000 лв.“
4. В чл. 95б думите „глоба или с имуществена санкция 3000 лв.“ се заменят с „Наказва се с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 2000 до 6000 лв.“.
5. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите „глоба или с имуществена санкция 3000 лв.“ се заменят с „глоба от 1500 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 6000 лв.“;
б) в ал. 2 след думата „с глоба“ се добавя „2500 лв.“
1. по ал. 1 - наказанието е глоба 5000 лв. или имуществена санкция 10 000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация;
2. по ал. 2 - наказанието е глоба 5000 лв. или имуществена санкция 10 000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация.“;
г) в ал. 4 след думата „глоба“ се добавя „750 лв.“;
д) в ал. 5 думите „глоба или с имуществена санкция в размер 1000 лв.“ се заменят с „глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв.“.
6. В чл. 96а, ал. 2 цифрата „15 000“ се заненя с „10 000“.
7. В чл. 96б се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите „на 10 000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 10 000 лв.“;
„При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв. и отнемане на лиценза.“
„При повторно нарушение по ал. 3 глобата или имуществената санкция е в двоен размер.“;
„При повторно нарушение по ал. 4 или 5 се налага имуществена санкция е в двоен размер и се отнема лицензът.“;
8. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения:
„Когато нарушението по ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба или имуществена санкция в двоен размер.“
„За повторно нарушение по ал. 4 наказанието е глоба или имуществена санкция в двоен размер и отнемане на издаденото удостоверение за регистрация.“
9. В чл. 98а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „2500“;
б) в ал. 2 след думата „глоба“ се добавя „1500“;
в) в ал. 3 след думата „имуществена санкция“ се добавя „в двоен размер“, а цифрата „5000 лв.“ се заличава.
г) В ал. 4 след думата „глоба“ се добавя „от 2500 до 5000 лв.“, а след думите „или с имуществена санкция“ се добавя „от 5000 до 10 000 лв.“
10. В чл. 99 след думата „глоба“ се добавя „1000 лв.“
11. В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „от 200 до 400 лв.“, а след думите „или имуществена санкция“ се добавя „от 400 до 800 лв.“;
б) в ал. 2 след думата „глоба“ се добавя „в размер на 250 лв.“, а след думите „имуществена санкция“ се добавя „в размер на 500 лв.“.
§ 66. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г., изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17,33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65, 84 и 104 от 2020 г., бр. 77 от 2021 г. и бр. 12 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 108а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 цифрата „5000“ се заменя с „6000“;
„(2) „При повторно нарушение по ал. 1 глобата и имуществената санкция са в двоен размер“.
2. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
„(2) „При повторно нарушение по ал. 1 глобата и имуществената санкция са в двоен размер.“;
б) в ал. 3 думите „от 25 000 до 50 000 лв. се заменят с „от 20 000 до 50 000 лв.“;
„(4) „При повторно нарушение по ал. 3 глобата и имуществената санкция са в двоен размер.“.
3. В чл. 109а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 цифрата „3000“ се заменя с „4000“;
„(4) При повторно нарушение по ал. 1 глобата и имуществената санкция са в двоен размер.“
4. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения:
„(4) „При повторно нарушение по ал. 1, 2 и 3 глобата и имуществената санкция са в двоен размер“.
б) в ал. 5 думите „от 500 до 3000 лв.“ се заменят с „от 400 до 4000 лв.“.
5. В чл. 112, ал. 4 цифрата „600“ се заменя с „800“.
6. В чл. 112а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 цифрата „100“ се заменя със „150“;
б) в ал. 4 думите „от 3000 до 6000 лв.“ се заменят с „от 2000 до 8000 лв.“.
7. В чл. 112б, ал. 4 се изменя така:
„(4) При повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в двоен размер“.
8. В чл. 114, ал. 1 цифрата „50 000“ се заменя с „20 000“.
9. В чл. 115а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите „от 3000 до 7000 лв.“ се заменят с „от 2000 до 10 000 лв.“.
б) в ал. 2 думите „от 6000 до 14 000 лв.“ се заменят с „от 4000 до 20 000 лв.“.
10. В чл. 115б цифрата „5000“ се заменя с „4000“.
11. В чл. 116 цифрата „50 000“ се заменя с „20 000“.
12. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 200 до 1000 лв.“.
б) в ал. 2 думите „от 10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „от 1000 до 10 000 лв.“.
13. В чл. 118, ал. 2 се изменя така:
„(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата и имуществената санкция са в двоен размер.“.
14. в чл. 119, ал. 2 се изменя така:
„(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата и имуществената санкция са в двоен размер.“.
15. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 думите „от 100 до 500 лв.“ се заменят с „от 1000 до 5000 лв.“;
б) в ал. 3 цифрата „5000“ се заменя с „4000“;
„(4) „При повторно нарушение по ал. 2 глобата и имуществената санкция са в двоен размер.“
г) в ал. 6, изр. второ изменя така: „При повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер.“
16. В чл. 122, ал. 2 се изменя така: „При повторно нарушение по ал. 1 глобата и имуществената санкция са в двоен размер.“
17. В чл. 122а, ал. 2 цифрата „30 000“ се заменя с цифрата „20 000“.
18. В чл. 122б, ал. 2 след думите „при повторно нарушение санкцията е в“ се добавя „двоен“, а думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заличават .
19. В чл. 123б, ал. 2 думите „глоба в размер от 400 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 4000 лв.“ се заменят с „глоба или имуществена санкция в двоен размер“.
20. В чл. 126а, ал. 2 се изменя така:
„(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата и имуществената санкция са в двоен размер.“
§ 67. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9, 23, 32 и 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 33, 81, 97 и 101 от 2016 г., бр. 85 и 97 от 2017 г., бр. 14 и 24 от 2018 г., бр. 1, 12, 17, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 60, 69, 98 и 101 от 2010 г., бр. 21 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 80 цифрата „50“ се заменя със „100“.
2. В чл. 81 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 цифрата „20“ се заменя с „50“;
б) в ал. 2 цифрата „30“ се заменя със „100“;
в) в ал. 3 думите: „от 50 до 300 лв.“ се заменят с „в двоен размер“.
3. В чл. 82 думите „прилага разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания или“ се заличават.
§ 68. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр.45 от 2012 г., изм., бр. 15 от 2013 г., бр. 26 от 2014 г., бр. 14 и 61 от 2015 г., бр. 9 и 58 от 2017 г., бр. 17, 77 и 98 от 2018 г. и бр. 51 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 201 думите „от 30 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „от 20 000 до 60 000 лв.“
2. В чл. 202 цифрата „5000“ се заменят с „2000“.
3. В чл. 203 думите „от 10 000 до 30 000 лв.“ се заменят с „от 6000 до 20 000 лв.“.
4. В чл. 204 думите „от 10 000 до 30 000 лв.“ се заменят с „от 6000 до 20 000 лв.“.
5. В чл. 205 думите „ от 10 000 до 30 000 лв.“ се заменят „от 6000 до 20 000 лв“.
6. В чл. 206 думите „от 500 до 1000 лв.“ се заменят с „от 500 до 2000 лв.“, а думите „от 2000 до 10 000 лв.“ се заменят с думите „от 1000 до 4000 лв.“.
§ 69. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г., изм., бр. 43 от 2011 г., бр. 38, 60, 82 и 102 от 2012 г., бр. 15, 27, 66 и 109 от 2013 г., бр. 28, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 60, 79 и 100 от 2015 г., бр. 13, 15, 57, 61 и 95 от 2016 г., бр. 13, 58 и 103 от 2017 г., бр. 17, 77 и 83 от 2018 г., бр. 1 и 17 от 2019 г., бр. 21, 79 и 109 от 2020 г. и бр. 21 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 256, ал. 3 цифрата „500“ се заменя с „600“.
2. В чл. 258, ал. 2 цифрата „400“ се заменя с „600“.
3. В чл. 260, ал. 2 думите „от 400 до 1000 лв.“ се заменят с „от 600 до 2000 лв.“.
4. В чл. 265, ал. 2 думите „от 3000 до 15 000 лв.“ се заменят с „от 2000 до 10 000 лв.“.
5. В чл. 266 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 цифрата „5000“ се заменя с „6000“;
б) в ал. 3 думите „от 500 до 3000 лв.“ се заменят с „в двоен размер“.
6. В чл. 267 цифрата „50“ се заменя със „100“.
8. В чл. 269 думите „Наказват се с глоба от 50 до 500 лв.“ се заменят със „С наказанието, предвидено за извършеното нарушение се наказват“.
9. В чл. 271, ал. 2 цифрата „5000“ се заменя с „6000“.
10. В чл. 272 думата „троен“ се заменя с „двоен“.
§ 70. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г., изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 63, 73 и 94 от 2010 г., бр. 41, 81 и 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 12, 53 и 98 от 2014 г., бр. 28 и 89 от 2015 г., бр. 15 и 95 от 2016 г., бр. 58 и 96 от 2017 г., бр. 56 от 2018 г., бр. 1 и 62 от 2019 г., бр. 60 от 2020 г. и бр. 16 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 143, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
„1. разпореди или допусне да се извърши или извърши полет с технически неизправно въздухоплавателно средство“;
„2. разпореди или допусне да се извърши или извърши полет с въздухоплавателно средство, което не е регистрирано или няма удостоверение за летателна годност“;
„т. 6. извърши, разпореди или допусне да се извърши полет с неподходящо гориво или смазочни материали“.
2. В чл. 147, ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „или имуществена санкция“, а думите „от 100 до 500 лв.“ се заменят с „от 500 до 1000 лв.“.
§ 71 В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 19, 37, 79, 92, 95, 101 и 102 от 2015 г., бр. 13, 50, 81, 86, 98 и 101 от 2016 г., бр. 9, 11, 54, 58, 77 и 97 от 2017 г., бр. 2, 7, 17, 55, 59, 62, 77, 86 и 105 от 2018 г. и бр. 13, 17 и 60 от 2019 г., бр. 51, 60, 69, 71, 104 и 109 от 2020 г., бр. 18 и 23 от 2021 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 26 от 2021 г., бр. 80 от 2021 г., Решение № 11 на Конституционния съд от 2021 г. - бр. 84 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 175 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 думите „е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец до 1 година и глоба от 150 до 300 лв.“ се заменят с „се удвоява“.
б) в ал.4 думите „е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от една до две години и глоба от 600 до 1500 лв.“ се заменят със „се удвоява“.
2. В чл. 175а., ал.2 думата „три“ се заменя с думата „две“, а цифрата 5000 се заменя с 6000.
3. В чл. 176, ал.2 цифрата „300“ се заменя с „400“, а цифрата „400“ се заменя с „600“.
4. Чл. 177, ал. 4, т. 1, 2 и 3 се изменят по следния начин:
„Който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от:
1. от петстотин до хиляда лева - при констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара;
2. от хиляда лева до хиляда и петстотин лева- при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара;
3. хиляда и петстотин лева до две хиляди и петстотин лева- при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара.“
5. Чл. 177, ал. 5 се изменя по следния начин:
„Когато нарушението по ал. 1 - ал. 4 е извършено повторно, наказанието е глоба в двоен размер.“
6. В чл. 178а се правят следните изменения и допълнения:
a) в ал.3 думите „в размер 5000 лв.“ се заменят с „в двоен размер“.
б) ал.5 думите „в размер 2000 лв.“ се заменят с „в двоен размер“.
7. В чл. 178б, ал.3 думите „в размер 5000 лв.“ се заменят с думите „в двоен размер“.
8. В чл. 178ж, ал.2 цифрата „4000“ се заменя с „2000“.
9. В чл. 185 след думите „с глоба от 20“ се добавя „до 150“.
10. В чл. 187 след думите „нарушение по този закон“ се добавя „и на издадените въз основа на него нормативни актове“.
§ 72. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г., изм., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59, 68 и 109 от 2013 г., бр. 33 и 65 от 2014 г., бр. 14, 17, 35, 56 и 100 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 38 и 91 от 2018 г., бр. 41 от 2019 г., бр. 65 от 2020 г., бр. 9 и 21 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 60, ал. 2 думата „трикратен“ се заменя с „двоен“.
2. В чл. 60а, ал. 2 думите „ на 150 000 лв.“ се заличават. След думите „имуществената санкция е в“ се добавя „двоен“.
В чл. 61, ал. 2 думата „трикратен“ се заменя с „двоен“.
В чл. 63, ал. 2 думата „трикратен“ се заменя с „двоен“.
В чл. 64, ал. 2 думите „от 10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 2000 до 6000 лв.“
В чл. 65, ал. 3 думата „трикратен“ се заменя с „двоен“.
В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 1 цифрата „5000“ се заменя с „4000“.
б) В ал. 2 думата „трикратен“ се заменя с „двоен“.
3. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
аа) след думите „се налага глоба в размер“ се добавя „ от 20 000“;
бб) след думите „до 50 000 лв. или имуществена санкция в размер от“ се добавя „40 000 до“.
б) в ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
аа) след думите „се налага глоба в размер“ се добавя „от 10 000 до“;
бб) след думите „25 000 лв. или имуществена санкция в размер“ се добавя „от 20 000 до 50 000 лв.“.
в) в ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
аа) след думите „се налага глоба в размер“ се добавя „от 2000“;
бб) след думите „до 5000 лв или имуществена санкция в размер“ се добавя „от 4000 до“.
г) в ал. 5 думата „трикратен“ се заменя с думата „двоен“.
9. В чл. 68, ал. 1 думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 2000 до 4000 лв.“.
10. В чл. 73, ал. 2 думите „от 7000 до 15 000 лв“ се заменят с „в двоен размер“ .
§ 73. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г., попр. ДВ, бр. 5 от 2003 г., изм., ДВ, бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г., бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 23, 48 и 80 от 2011 г., бр. 44 и 103 от 2012 г., бр. 52 и 70 от 2013 г., бр. 49 и 53 от 2014 г., бр. 14, 61 и 79 от 2015 г., бр. 28, 49, 62, 71, 81, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 44, 77 и 88 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. бр. 60, 69 и 105 от 2020 г. и бр. 80 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 думите „от 2000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 4000 до 40 000 лв.“;
б) ал. 3 се изменя по следния начин:
„За допускане извършването на нарушение по ал. 1 и ал. 2 ръководителят на юридическото лице се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако деянието не съставлява престъпление.“
2. В чл. 118, ал. 1 думите „от 50 до 300 лв.“ се заменят с „от 300 до 600 лв.“
3. В чл. 120, ал. 2 след думата „който“ се добавя „нареди“.
4. В чл. 122, ал. 1 цифрата „50“ се заменя с цифрата „1000“.
5. В чл. 123 се правят следните изменения и допълнения:
а) след думата „който“ се добавя „нареди“.
б) цифрата „50“ се заменя с цифрата „200“.
6. В чл. 124, ал.3 думите „от 300 до 2000“ се заменят с „от 3000 до 10 000“.
7. В чл. 127, ал.1 думите „от 500 до 1000“ се заменят с „от 1000 до 2000“.
8. В чл. 128, ал.2 се правят следните изменения и допълнения:
а) след думите „имуществена санкция в“ се добавя „двоен“.
б) думите „от 1000 до 5000 лв.“ се заличават.
9. В чл. 129, ал. 2 цифрата „5000“ се заменя с „2000“.
10. В чл. 130, ал.2 цифрата „3000“ се заменя с „4000“.
11. В чл. 132, ал.1 думите „от 30 до 200“ се заменят с „от 200 до 400“.
12. В чл. 132, ал.2 цифрата „200“ се заменя с „400“.
§ 74. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 20 и 23 от 2021 г. и бр. 20 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 197 думите „от 500 до 3000 лв.“ се заменят с „от 600 до 2000 лв.“.
2. В чл. 198 думите „от 300 до 1500 лв.“ се заменят с „от 400 до 2000 лв.“.
3. В чл. 199 цифрата „500“ се заменя с цифрата „600“.
4. В чл. 201 думите „от 500 до 3000 лв.“ се заменят с „от 600 до 2000 лв.“.
5. В чл. 202 цифрата „5000“ се заменя с „6000“.
6. В чл. 205 думите „от 5000 до 15 000 лв.“ се заменят с „от 4000 до 20 000 лв.“.
7. В чл. 208 цифрата „3000“ се заменя с цифрата „4000“.
„За нарушение на разпоредбите на чл. 62а или на чл. 62б на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. за всеки отделен случай.“
9. В чл. 210б се правят следните изменения и допълнения:
а) цифрата „1500“ се заменя с „15 000“.
б) думите „от 2000 до 50 000“ се заменят с „от 30 000 до 60 000“.
в) създава се нова ал. 2 със следното съдържание: „Когато нарушението е маловажен случай глобата е от 1500 до 14500 лв, а имуществената санкция от 2000 до 25 000 лв.“.
10. В чл. 211 думите „от 5000 до 25 000“ се заменят с „от 6000 до 40 000“.
11. В чл. 213 цифрата „3000“ се заменят с „4000“.
12. В чл.214 цифрата „3000“ се заменя с „4000“.
13. В чл. 215 думите „от 3000 до 15 000 лв.“ се заменят с „от 1500 до 7500 лв.“.
14. В чл. 216 цифрата „3000“ се заменя с „4000“.
15. В чл. 217 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал.1 след думите „в размер от 1000“ се добавя „ до 2000 лв.“
б) в ал.2 след думата „глоба“ се добавя „в двоен размер“.
в) думите „в размер от 3000 до 5000 лв.“ се заличават.
16. В чл. 218 цифрата „3000“ се заменя с цифрата „4000“.
17. В чл. 219 думите „от 500 до 5000 лв.“ се заменят с „от 1000 до 6000 лв.“.
18. В чл. 222 думите „от 1000 до 4000 лв.“ се заменят с „от 500 до 3000 лв.“.
19. В чл. 224, ал.1 думите „от 500 до 3000 лв.“ се заменят с „от 1000 до 5000 лв.“.
20. В чл. 225, ал.2 думите „ от 1000 до 3000 лв.“ се заменят с „от 2000 до 6000 лв.“.
„ (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата и имуществената санкция са в двоен размер“.
22. Чл. 225д, ал. 2 се изменя така:
„ (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция са в двоен размер.“
23. В чл. 228 думите „от 100 до 500 лв.“ се заменят с „от 200 до 1000 лв.“.
24. В чл. 229 думите „от 50 до 500 лв.“ се заменят с „от 100 до 1000 лв.“.
25. В чл. 230 думите „от 200 до 1000 лв.“ се замеят с „от 400 до 2000 лв.“.
§ 75. В Закона за киберсигуност (обн., ДВ, бр. 94 от 2018 г., изм., бр. 69 и 85 от 2020 г., бр. 15 и 25 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 28, ал. 3 след думите „имуществена санкция“ думите “от 1500 до 15 000 лв“ се заменят с „2000 до 20 000 лв.“.
2. В чл. 28, ал. 4 думите „от 5 000 до 25 000 лв.“ се заменят с „от 4000 до 40 000 лв.“.
3. В чл. 29, ал. 3 думите „от 15 000 до 15 000 лв.“ се заменят с „от 2000 до 20 000 лв.“.
4. Чл. 29, ал. 4 се изменя така:
„ (4) При повторно нарушение по ал. 3 глобата и имуществената санкция са в двоен размер“.
5. В чл. 30, се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 1 след думите „Длъжностно лице, което“, се добавя „нареди“.
б) в ал. 2 думите „в размер от 1500 до 15 000 лв.“ се заменят с „в двоен размер“.
в) в ал.3 думите „от 1500 до 15 000 лв.“ се заменят с „от 2000 до 20 000 лв.“.
6. Създава се нов член 30а със следното съдържание:
Чл. 30а „За нарушения на този закон, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.“.
§ 76. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г. и бр. 25 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите „от 3000 до 12 000 лв. се заменят с „от 2000 до 8 000 лв.“.
б) в ал. 2 думите „от 200 000 до 500 000 лв.“ се заменят с „от 100 000 до 400 000 лв.“.
в) в ал. 9 се правят следните изменения:
аа) в т. 1 думите „от 3000 до 12 000 лв.“ се заменят с думите „от 2000 до 8000 лв.“.
бб) в т. 2 думите от 200 000 до 500 000 лв.“ се заменят с „от 20 000 до 100 000 лв.“.
§ 77. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 2018 г., изм., бр. 17, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 13 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г. и бр. 25 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 185 се правят следните изменения и допълнения:
(1) „Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му, както и на делегираните регламенти и регламентите за изпълнение на Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 2014/92/ЕС, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 10 000 лв. Ако нарушителят е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 40 000 лв.“
(6) „Който извърши нарушение на чл. 3, ал. 2 или чл. 34, ал. 3, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 40 000 лв. Ако нарушителят е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 80 000 лв., а при повторно нарушение - от 40 000 до 160 000 лв.“
2. В чл. 186, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
(1)„Който извърши нарушение на Регламент (ЕС) 2015/847, на Регламент (ЕО) № 924/2009, на Регламент (ЕС) № 260/2012или на Регламент (ЕС) 2015/751, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 6000 лв. Ако нарушителят е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 12 000 лв.“
б) В ал. 2 след думите „а при повторно нарушение – от“ цифрата „40 000“ се заменя с „20 000“.
§ 78. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21 от 2012 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г., бр. 33, 42, 62 и 76 от 2016 г., бр. 62, 91 и 95 от 2017 г., бр. 7, 15, 20, 24 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г. и бр. 16 и 25 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думата „който“ се добавя „нареди“.
б) в ал. 4 цифрата „50 000“ се заменя с „10 000“.
в) в ал. 5 цифрата „50 000“ се заменя с „40 000“.
г) в ал. 6 цифрата „50 000“ се заменя с „40 000“.
„(8) За нарушения по ал. 1, т. 1 - 5 и ал. 4 - 6 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в двоен размер“.
e) Създава се се нова ал. 8а със следното съдържание:
„ (8а) За повторно нарушение санкцията е в двоен размер.“
§ 79. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г., изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44, 47 и 53 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 16, 53 и 98 от 2014 г., 10, 14, 37, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 30 и 75 от 2016 г., бр. 11,89 и 96 от 2017 г., 31, 80 и 105 от 2018 г., бр. 60 от 2019 г., бр. 14 от 2020 г., бр. 17 и 23 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 52, ал. 2 цифрата „500“ се заменя с „400“.
2. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал.1, т.1 след думите „принадлежностите на пътя“ се добявя „когато причинените вреди са в размер до две минимални работни заплати“.
б) в ал.2 цифрата „7000“ се заменя с „10 000“.
3. Чл. 54, ал. 2 се изменя така:
„(2) При повторно нарушение по чл. 52 и по чл. 53 имуществената санкция е в двоен размер.“.
4. Чл. 55а се правят следните изменения и допълнения:
„(1) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в декларацията по чл. 27, ал.7, т. 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв или с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв, ако не подлежи на по-тежко наказание.
„ (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в двоен размер.“.
5. В чл. 55б се правят следните изменения и допълнения:
а) ал. 1 след думите „от 500 лв.“ се добавят „до 1000 лв.“
„ (3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 глобата е в двоен размер.“
6. В чл. 55в се правят следните изменения и допълнения:
а) ал.1 след думите „се наказва с глоба в размер“ се добавя „от 500 до 1000 лв.“
(2) „При повторно нарушение по ал.1 глобата е в двоен размер“.
7. Създава се нов член 55г, със следното съдържание:
„Чл. 55г. За нарушения на този закон и подзаконовите актове по неговото прилагане, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.“.
§ 80. В Закона за стоковите борси и тържища (обн., ДВ, бр. 93 от 1996 г., изм., бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 20 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 30, 34 и 85 от 2006 г., бр. 42 и 82 от 2009 г., бр. 18 и 97 от 2010 г., бр. 39 и 42 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г. и бр. 52 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 думите „от 500 до 12 500 лв.“ се заменят с „от 800 до 7000 лв.“.
б) Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) За повторни нарушения по ал. 1 и 2 санкцията е в двоен размер.“
2. Създава се нов чл. 65а със следното съдържание:
„Чл. 65а. За нарушение на този закон и подзаконовите актове по неговото прилагане, за което не е предвидено друго наказание, нарушителят се наказва с глоба от 200 до 500 лв и с имуществена санкция от 400 до 1000 лв.“
§ 81. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г., изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., бр. 15, 22 и 98 от 2018 г., бр. 13 и 37 от 2019 г., бр. 96 от 2019 г., бр. 26, 104 и 105 от 2020 г. и бр. 19 от 2021 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 68, ал.1 цифрата „2000“ се заменя с „1000“.
2. В чл. 69, ал.1 цифрата „2000“ се заменя с „1000“.
3. В чл. 70, ал.1 думите „от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 1000 до 6000 лв.“.
4. В чл. 71, ал.1 думите „от 2000 до 5000 лв“ се заменят с „от 1000 до 6000 лв.“.
5. В чл. 72, ал.1 думите „от 2000 до 5000 лв“ се заменят с „от 1000 до 6000 лв.“
6. В чл. 73, ал.1 цифрата „15 000“ се заменя с „6000“.
7. В чл. 75, ал.1 цифрата „2000“ се заменя с „1000“.
8. В чл. 76, ал.1 цифрата „2000“ се заменя с „1000“.
9. В чл. 77, ал.1 цифрата „300“ се заменя с „400“.
§ 82. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г., изм., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г., бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г., бр. 58, 85 и 96 от 2017 г., бр. 37, 77 и 86 от 2018 г., бр. 17, 60 и 100 от 2019 г., бр. 13, 17, 21 и 60 от 2020 г. и бр. 21 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 182 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
аа) след думите „се наказва с глоба в размер“ се добавя „от 2500 до“;
бб) след думите „се налага имуществена санкция в размер“ се добавя „от 5000 до“.
б) в ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
аа) след думите „Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата“ се добавя „и имуществената санкция са в двоен размер“.
бб) заличават сe думите „е в размер 15 000 лв., а имуществената санкция е в размер 30 000 лв.“ .
2. В чл. 186, ал. 2 цифрата „5000“ се заменя с „4000“.
3. В чл. 188 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал.1 се правят следните изменения и допълнения:
аа) след думите „санкция в размер“ се добавя „от“;
бб) след цифрата „1000“ се добавя „до 2000 лв.“.
4. В чл. 188, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) след думите „санкция в размер“ се добавя „от“;
б) след цифрата „2000“ се добавя „до 4000 лв“.
5. В чл. 189 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думите „санкция в размер“ се добавя „от 2500 до“;
б) в ал. 2 след думите „санкция в размер“ се добавя „ от 5000 до“.
6. В чл. 206, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) заличават се думите „в размер от 5000 до 8000 лв.“ и от 10 000 до 15 000 лв.;
б) след израза „ санкция в“ се добавя думата “двоен“.
6. В чл. 207, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) заличават се думите „в размер от 5000 до 8000 лв“ и от 10 000 до 15 000 лв.“;
б) след „имуществена санкция в“ се добавя думата „ двоен“.
7. В чл. 208 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите „от 1000 до 3000 лв.“ се заменят с „от 400 до 2000 лв.“.
б) в чл. 208, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
аа) заличават се думите „в размер от 400 до 2000 лв“ и „от 2000 до 6000 лв.“,
бб) след „имуществена санкция в“ се добавя думата „двоен“.
8. В чл. 209 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 цифрата „500“ се заменя с „200“.
б) В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
аа) заличават се думите „в размер от 200 до 1000 лв.“ и „от 1000 до 2000 лв.“;
бб) след „имуществена санкция в“ се добавя думата „двоен“.
9. В чл. 210 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите „от 500 до 2000 лв.“ се заменят с „от 400 до 4000 лв.“.
б) в ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
аа) заличават се думите „в размер от 400 до 4000 лв“ и от 1000 до 4000 лв.;
бб) след думите „имуществена санкция в“ се добавя думата „двоен“.
10. В чл. 212 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 цифрата „3000“ се заменя с „1000“.
аа) думите „в размер 1000 лв.“ и думите „6000 лв.“ се заличават;
бб) след думите „имуществена санкция в“ се добавя думата „двоен“.
11. В чл. 213 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 цифрата „7000“ се заменя с „4000“;
б) в ал. 2 цифрата „14 000“ се заменя с „8000“;
в) в ал. 3 думите „от 500 до 5000 лв.“ се заменят с „от 200 до 2000 лв.“
(4) „При повторно нарушение по ал. 3 се налага глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.“
12. В чл. 214 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 цифрата „3000“ се заменя с „2000“.
б) в ал. 2 се правят следите изменения и допълнения:
аа) думите „в размер от 1000 до 2000 лв.“ и „от 2000 до 6000 лв“ се заличават;
бб) след думите „имуществена санкция в“ се добавя думата „двоен“.
13. В чл. 215 се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал.1, т.2 думите „от 500 до 2000 лв.“ се заменят с „от 200 до 1000 лв.“.
б) В ал.2, т.2 думите „от 1000 до 4000 лв.“ се заменят с „от 400 до 2000 лв.“.
14. В чл. 218 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал.1 цифрата „500“ се заменя с „600“.
б) в ал.2 цифрата „1000“ се заменя с „ 1200“.
15. В чл. 219, ал.3 цифрата „3000“ се заменя с „2000“.
16. В чл. 219а, ал.2 цифрата „6000“ се заменя с „4000“.
17. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал.1, т. 2 цифрата „5000“ се заменя с „4000“.
б) в ал.2, т.2 цифрата „10 000“ се заменя с „8 000“.
18. В чл. 222 се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал.1 се правят следните изменения и допълнения:
аа) след думите „ се налага глоба“ се добавя „от 1500 до 2500 лв.“;
бб) след думите „съответно имуществена санкция в размер от“ цифрата „1500“ се заменя с цифрата „3000“.
б) В ал.2 се правят следните изменения и допълнения:
аа) заличават се думите „от 3000 до 10 000 лв.“;
бб) след думите „имуществена санкция в“ се добавя думата „двоен“.
19. В чл. 224 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал.1, т.2 цифрата „30 000“ се заменя с „ 20 000“.
б) в ал.2, т.2 цифрата „60 000“ се заменя с „40 000“.
20. В чл. 227 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал.1 цифрата „1500“ се заменя с „1000“.
б) в ал.2 се правят следните изменения и допълнения:
аа) цифрата „1500“ се заменя с „1000“;
бб) цифрата „3000“ се заменя с „2000“.
21. В чл. 228 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал.1, т.2 думите „от 500 до 1000 лв.“ се заменят с „от 200 до 600 лв.“.
б) в ал.2, т.2 думите „от 1000 до 2000 лв.“ се заменят с „от 400 до 1200 лв.“.
22. В чл. 229, ал.2 думите „от 1000 до 3000 лв.“ се заменят с „от 400 до 2000 лв.“.
23. Чл. 231, ал.2 се изменя така:
(2) „Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата и имуществената санкция са в двоен размер.“
§ 83. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14, 24, 56 и 77 от 2018 г., бр. 1, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 17, 28, 44, 60, 89 и 98 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г. и бр. 22 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 48, ал.3 думите „от 4000 до 4000“ се заменят с „от 2000 до 20 000“.
2. В чл. 48а се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думите „с глоба от 1000“ се добавя „до 2000“;
б) в ал. 2 цифрата „3000“ се заменя с „от 2000 до 4000“;
„(3) При повторно нарушение глобата и имуществената санкция са в двоен размер“.
3. В чл. 48б се правят следните изменения и допълнения:
a) в ал. 1 цифрата „100“ се заменя с „300“.
б) в чл. 48б, ал. 2 думите: „от 500 до 5000“ се заменят с „от 600 до 2000“.
в) чл. 48б, ал. 3 се изменя така:
„(3) Когато нарушението по ал.1 и ал. 2 е извършено повторно, глобата и имуществената санкция са в двоен размер“.
4. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
a) в ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „от 500“;
„(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба и имуществената санкция са в двоен размер“.
5. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „от 250“.
„(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба в двоен размер.“.
6. В чл. 52, ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „от 250“.
§ 84. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г., бр. 26, 28, 51, 64, 69, 103 и 109 от 2020 г., бр. 12, 19, 21 и 77 от 2021 г. и бр. 18 и 25 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 413, ал.3 се правят следните изменения и допълнения:
б) след думите „за повторно нарушение наказанието“ се добавя „ е в двоен размер“.
2. Чл. 414, ал.4 се изменя така:
„(4) За повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в двоен размер, съответно за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв."
3. В чл. 415, ал.3 се правят следните изменения и допълнения:
а) думите „от 100 до 500 лв.“ се заменят с „от 1000 до 2000 лв.;
б) думите „от 2500 до 15 000 лв.“ се заменят с „от 2000 до 4 000 лв.“;
в) цифрата „10 000“ се заменя с „2000“.
4. В чл. 415, ал.4 след думите „с глоба в размер“ се добавя „ от 5000 до“ .
5. В чл. 415в се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал.1 се правят следните изменения и допълнения:
аа) думите „от 100 до 300“ се заменят с „от 300 до 500“;
бб) думите „от 50 до 100“ се заменят „от 100 до 300 лв.“.
§ 85. Законът влиза в сила една година след обнародването му в „Държавен вестник“.
§ … Законът влиза в сила една година след обнародването му в „Държавен вестник“.