Резюме
Българският пазар на труда постигна значим напредък през последното десетилетие с по-ниска безработица и по-високо участие на пазара на труда, като се оказа сравнително устойчив на негативните процеси, предизвикани от COVID-19. България обаче е изправена пред големи структурни предизвикателства, свързани с перспективите ѝ за трудова заетост. През следващите три десетилетия се очаква България да загуби една трета от населението си в трудоспособна възраст и това предопределя риск да се сблъска със сериозен недостиг на работна сила в бъдеще.. В допълнение към това българският пазар на труда е твърде неравномерен – с добри перспективи на пазара на труда за хора с добро образование, живеещи в градските региони, но с големи трудности при намирането на заетост за други. Все още в България има общо около 900 000 неактивни и безработни пълнолетни лица в трудоспособна възраст (учащите се изключват), които често се сблъскват с множество пречки при опита си да получат достъп до пазара на труда, които биха имали полза от активни политики за намиране и запазване на заетостта В този контекст, в настоящия обзор се предоставя подробен анализ на безработното население на България, оценяват се политиките за достигане до неактивните лица и за оказване на помощ тези лица да се интегрират на пазара на труда, и се предлагат препоръки за подобрение.
Някои групи от населението са особено уязвими от неактивност и безработица. Тези групи включват неработещи, неучещи и необучаващи се млади хора (NEETs), етнически малцинства, лица без работа поради грижа за близки или поради семейни ангажименти, безработни поради заболяване и увреждане, и по-възрастни незаети лица в трудоспособна възраст.
Активните политики на пазара на труда биха могли да изиграят по-голяма роля за преодоляване на тези бариери пред трудовата заетост. С 0.16% дял от БВП разходите за активни политики на пазара на труда (АППТ) в България са ниски в сравнение с други страни-членки от Европейския съюз (0,39%) и страните от ОИСР (0,35%). Освен това разходите на България за АППТ се фокусират твърде много върху програми за създаване на пряка трудова заетост, които според международни изследвания са с несигурна ефективност при оказване подкрепа на работещите да си намерят устойчива заетост, особено ако това не е съчетано с допълнителна помощ. Макар разходите за стимулиране на трудова заетост и мерките за осигуряване на обучение да са се увеличили след 2015 г., те все още остават ниски.
За ефективното активиране обаче са необходими не само добре функциониращи АППТ. Необходими са дейности за идентифициране на неактивните, достигане до тях и ангажираност с тях. Въпреки инициативите на Агенцията по заетостта (АЗ) да достигнат до неактивни лица, много от нуждаещите се от подкрепа не са във връзка с АЗ, особено млади хора и хора от етническите малцинства. В допълнение към това, само малка част от неактивните и безработните имат право на помощи за безработица и поради тази причина трудно попадат в полезрението на АЗ. Не особено щедрата социална помощ също ограничава стимулите за лицата да се регистрират в АЗ, за да получат право на такива помощи.
Плавно пътуване на клиентите означава установяване на потребностите им и предоставяне на подходяща подкрепа. В рамките на АЗ трудовите посредници и мениджърите на случаи са претоварени, поради което е трудно да се гарантира, че ще бъдат установени и удовлетворени потребностите на всички клиенти. По-широкото използване на дигитални средства би могло да бъде полезно за увеличаване на ефикасността и ефективността на услугите на Агенцията по заетостта.
България ще трябва да вземе стратегически решения относно засилването на активните политики на пазара на труда, за да повиши процента на заетост сред всички групи от населението и да реши проблемите с недостига на работна сила. Основните препоръки за политиките, произтичащи от настоящия преглед, включват:
Засилване на подкрепата за уязвими групи, които са по-отдалечени от пазара на труда: включително неработещи, неучещи и необучаващи се млади хора (NEETs), лица с отговорности за грижа за хора и с отговорности в семейството, лица със здравни проблеми, възрастни хора и хора от етнически малцинства (особено ромското население).
Специфични активни политики на пазара на труда (АППТ) във връзка с основните бариери на пазара на труда, включително бариери, свързани с умения, с грижи и семейни задължения, здравни и географски бариери.
Оптимизиране на социалните помощи с цел намаляване на свързани с бедността рискове и подобряване на достъпа до тях: запазване на регистрацията в АЗ като предпоставка за социални помощи, но смекчаване на други критерии за право на такива помощи.
Подобряване на начините за достигане до хора, нуждаещи се от подкрепа: установяване на автоматизиран обмен на данни между АЗ и други държавни институции с цел по-лесно идентифициране на неактивни и безработни лица. Повече практики на сътрудничество с неправителствени и други организации, които могат да допринесат за установяване на контакт с неактивните лица, които не са в полезрението на АЗ.
Адаптиране на пътя на клиента с цел осигуряване на оптимална подкрепа: осигуряване на интензивни и чести срещи с лицата, търсещи работа, които са най-отдалечени от пазара на труда. Преразглеждане и разширяване на ресурсите на АЗ с цел удовлетворяване на всички потребности на клиентите. Допълнителни ресурси могат да доведат до по-бърз преход към заетост, както и до нетно спестяване на финансови средства за правителството в резултат на намалени разходи за помощи и по-високи приходи от данъци. Разширяването на ресурсите може да се постигне вътре в АЗ или чрез възлагане на услуги по заетостта и публично-частни партньорства.
Максимално използване на технологиите за повишаване на ефикасността и ефективността на оказваната от АЗ помощ: разработване и приемане на нов инструмент за статистическо профилиране или осъвременяване на съществуващия инструмент, който ще е в помощ на трудовите посредници да оценяват разстоянието до пазара на труда и ще ги обучи, за да се гарантира широкото използване на този инструмент. Приемане на „първо цифров” подход по отношение на търсещите работа, които са по-близо до пазара на труда и притежават достатъчни цифрови умения, за да се освободят ресурси за по-трудните за устройване клиенти.
Настройване на комбинацията АППТ чрез пренасочване на ресурси от прякото създаване на работни места към програми за повишаване на квалификацията и преквалифициране на безработни, с предоставянето на възможности за работа на първичния пазар на труда. Рационализиране на големия брой малки програми.
Редовен мониторинг и оценяване на АППТ и решително прекратяване или преработване на неефикасните политики с паралелно засилване на ефикасните мерки.
Инвестиране в свързани административни данни в подкрепа на използването на политики, основани на доказателства и идентифицирането на икономически изгодни политики.